Генетиците твърдят, че зависимостта е генетично повлияно, но не генетично детерминирано състояние. Което ще рече, че се унаследяват различни фактори, които повишават /или понижават/ риска. Самата болест не се предава директно по наследство. Генетично детерминирани са например активността на чернодробните ензими, разграждащи алкохола; начинът, по който мозъкът реагира на алкохол, както и фактори, свързани с темперамента, например импулсивността. Болестта се оформя от комбинация фактори от 4 сфери: биологични, социални, психологични и духовни. При вече оформена зависимост се нарушава нормалният процес на контрол на импулсите за пиене в мозъка: претеглянето на мотивите, оценка на риска, вземането на решение, планирането, отлагането във времето и т.н. Получава се нещо като "късо съединение": провокираният от външни фактори импулс за пиене води до директно импулсивно действие: пиенето. Външно изглежда, че това противоречи на здравата логика, а често и самите зависими го определят като "процес извън съзнателния контрол".