Според сега официално ползваната и от българските психиатри МКБ-10 има две различаващи се диагностични категории - "Проблемна употреба на алкохол" (F10.1) и "Синдром на алкохолна зависимост" (F10.2). При първата няма абстиненти симтоми, няма постоянен затруднен контрол върху приема на алкохол (т.е. проблемните пиячи, които не за пристрастени към алкохола могат да пият по малко), няма жертване на други достъпни удоволствия само и само да се напият и пр. и пр. Докато втората е до голяма степен идентична с по-архаичното понятие "алкохолизъм".

Разбира се, границата е условна, но това все пак е някакъв ориентир - дадена е средна категория между нормално пиещ и алкохолик; тази средна категория е проблемен пияч. AA и много от неуките психолози и психиатри бързат да стигматизират проблемните пиячи като алкохолици, което е голяма грешка и води до влошаване по принципа на самосбъдващото се пророчество - като един проблемен пияч си науми, че е завършен алкохолик, в крайна сметка става такъв. Толкова за неуките бг психиатри и психолози, пеещи в хор с АА. Съвременните западни практики отдавна са признали наличието на преходни зони и нуждата от специфични терапии за специфични нужди, а не примитивно полярно черно-бяло мислене.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)