Ти знаеш ли, че аз по този начин станах зависима от алкохола. Първо малко да се отпусна, след това да се успокоя, след това ми даваше физически сили и накрая вечер не минаваше без алкохол и то не концентрат, а вино или бира , след това количеството започна да се увеличава и накрая не можех да спра, а и не можех да не пия. Просто ми се пиеше за да мога да работя и издържа. Като реших да не пия се оказа, че не мога. Това беше точката в която се усетих, че съм станала зависима. Пътят на там го виждах от моя баща и нямаше нужда никне уверява как ще свърша.
Когато го разбрах много се изплаших и много плаках.
Не знам как успях да се измъкна, но в това тресавището вече не влизам. Има хиляди начини да си изживея живота по- добре.
Да допълня - аз за първи път започнах да пия на 16. Проблемът се появи осезателно на 2009-2010 на 45-47 години. При това никога не съм понасяла добре алкохола.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ALONE911 на 18.02.16 12:48.</EM></FONT></P>

Редактирано от ALONE911 на 18.02.16 13:03.