|
"Много ми е чудно човек който се е измъкнал един път защо повтаря."
"Много пъти хората са ни казвали: “Аз мога да пия, мога и да не пия. Защо да не може и той?”, “Защо не пиеш като възпитан човек или не се откажеш?”, “Този човек не може да понася алкохола.”, “Защо не опиташ да пиеш бира или вино?”, “Откажи се от концентрираните напитки.”, “Сигурно волята му не е достатъчно силна.”, “Би могъл да спре да пие, ако иска.”,”Тя е толкова добро момиче, той би трябвало да престане да пие заради нея.”, “Лекарят му каза, че ако пропие отново, ще загине, а той пак се е насвяткал.”
Това са обикновени изказвания за пияниците, каквито чуваме непрекъснато. Зад тях се крие незнание и неразбиране. Виждаме, че тези изрази се отнасят до хора, чийто реакции се отличават от нашите.
Умерените пиячи лесно могат да се откажат от алкохола, ако имат причини да постъпят така. Те могат да пият или да се откажат.
След това идва тежкият пияч. Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре или да започне да пие умерено, въпреки че това може да окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ.
Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да гъби пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие."
Гл.ІІІ от Голямата книга- "Още за алкохолизма"
........................................................
"Тези наблюдения биха останали теоретични и безцелни, ако нашият приятел не посяга към първата чаша, с което задвижва ужасния кръговрат. Следователно основният проблем на алкохолика се крие по-скоро в неговата психика, отколкото в неговото тяло. Ако го попитате защо е започнал последния си запой, вероятно ще ви представи стотици причини. Понякога тези извинения са до известна степен правдоподобни, но всяко едно гъби смисъла си в светлината на хаоса, създаден от пиенето на алкохолика. Те звучат като философията на човека, страдащ от главоболие, които се удря с чук по главата, за да не усеща болката. Ако посочите на един алкохолик несъстоятелността на този род извинения, той ще ви се присмее или ще се раздразни и ще откаже да говори.
Понякога може да се каже истината. А истината, колкото и да е странно, е че той обикновенно няма никаква представа защо е посегнал към онази първа чаша. Някои пиячи имат извинения, с които се задоволяват за известно време. Но дълбоко в сърцата си те всъщност наистина не знаят защо го правят. Щом веднъж болестта се изяви, те са прокълнати. Страдат от манията, че по някакъв начин някой ден те ще успеят. Но много често подозират, че вече са изгубили.
Малцина си дават сметка, че това е истината. По смутен начин семействата и приятелите им усещат, че тези пиячи не са нормални, но всеки с надежда очаква деня, когато страдащият ще се събуди от летаргията и ще упражни силата на волята си.
Трагичната истина е, че ако човекът е истински алкохолик, този щастлив ден може никого да не дойде. Той е изгубил контрол. В даден момент от пиенето на всеки алкохолик той преминава в състояние, в което и най-силното желание да спре пиенето е без ефект. Това трагично положение е настъпило в практически всички случаи много преди да си дадът сметка за това.
Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.
Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля.
Алкохоликът просто може да си казва: “Този път няма да се опаря, така че - ха, наздраве!” Или може би въобще не се замисля. Колко често някои от нас са започвали да пият по този безгрижен начин и след третата или четвъртата чаша са започвали да чукат по бара и си казват: “За Бога, защо отново започнах?” След малко тази мисъл се измества от друга: “Добре, ще спра след шестата.” Или: “Изобщо има ли някакъв смисъл?”
Когато този начин на мислене се наложи в даден индивид, предразположен към алкохолизъм, той вече е преминал отвъд границата, до която може да получи човешка помощ и ако не бъде поставен под ключ, може да загине или полудее. Тези голи и грозни факти са доказани от легионите алкохолици в историята на човечеството. Ако не беше Божията милост, би могло да има още хиляди убедителни доказателства. Толкова много хора искат да спрат, но не могат."
Гл.ІІ от Голямата книга- "Има изход"
......................................................
Почнах да пия преди 37 години,трезвен съм повече от осем години,почнах да спирам да пия преди 31 години.
Пил съм всякакви хапове-променящи съзнанието близо 20 години,ходил съм по психиатри също толкова години,а накрая и по психолози,пък дори и по врачки,баячки и тн.
Четири пъти съм бил в психодиспансера в града,един път съм бил в лудницата в Раднево.
Осем пъти съм бил в изтрезвителното, три път съм бил в алкохолна кома.
Паднах на главата си от 4 метра,но не умрях,а намразих тези,които ме спасиха докато дойде бърза помощ,след близо 20 минути/по разказа на колегите ми/.
Накрая колкото и да не го исках,и колкото и да исках да спра да пия,аз нямах вече нито семейство,нито работа нито пари,нито каквото и да е,за което да си заслужаваше да живея. Няколко пъти се опитвах да се трепя,но така или иначе Бог ме опази да не успея да го направя.Цяло Чудо е,че въобще сега съм жив и трезвен за да пиша това,но най-голямото Чудо е,че днес и сега мога да живея без необходимостта да пия но и да се радвам на Живота такъв,какъвто е без да се опитвам да наглася всичко около себе си така,както на мен ми се иска да бъде.
Всичкото това го дължа само и единствено на действията си по програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм намираща се в Голямата книга-Анонимни Алкохолици.
За мен да бъда трезвен и да се радвам на това да живея свободен е най-големия подарък,който мога да продължавам да имам ако продължавам да правя това,което ми се предлага в Анонимни Алкохолици.
Именно за това съм благодарен,че ви има и има на кого да споделя,тъй като това както писах е една жизнено важна част от собственото ми възстановяване от тази болест.
Бъдете живи и здрави,и трезви и се радвайте на всичко,което ви и подарено днес и сега!
Бъди себе си.
|
Re: Алкохолна Абстиненция? [re: ALONE911]
