|
|
| Тема |
 Re: Калин Терзийски [re: Absinthe Ducrosfils] |
|
| Автор |
finntroll73 (Независим) |
|
| Публикувано | 10.02.16 10:51 |
|
|
|
Точно.
Това не са революционерите и новаторите.
Малките хора,надвили проблема,скромните..те са тези които ще променят нещата.
Имам приятел,който си съсипа два брака.
И опит за самоубийство направи.
Но бутилката и чашата не маха.
Нали знаеш,всеки друг му е виновен.
Лошите жени,разведеното семейство в което е израстнал,задръжките,нежеланието да опиташ да промениш каквото и да е.
Това му нежелание го превърна в пълен алкохолик.
Бие се в гърдите на маса със дружките от детството..че трима сина е направил,не един..трима войводи има..от два брака.
Хе хе..а те растат при жените си и други мъже.
По-добре някои хора изобщо да не създават семейства.
И баща ми беше гое долу същия.
Вечно по любовници и компании по кръчмите..и 200тата лева където ги даваше на месец на майка ми..не бяха достатъчни,ни най-малкко парите където ги хвърляше след заплата ДА СЕ ОТКУПИ от родителски задължения..не можеха да заличат чуството което имам и до днес,че нямах родител-баща в къщи.
Понеже всеки може да е баща,но малцина са родители.
Горката ми майчица си отиде от нерви и от ужаса който и причини баща ми.
Чустваше се опозорена пред всички.
Изневеряваше си най-явно пред нея.
На ъгъла на улицата спираше на 50 метра от вкъщи с колата,да си вземе цигари или нещо..а вътре любовницата.
Уж по колегиално..работа вършел..от кметството..
Които са работили по кметства са все развратници,пияници и непрокопсаници.
Барабар с кметовете най-отпред.
Със тяхно покровителство.
Баща ми беше технически ръководител на града,дясната ръка на кмета.
Поне в града ни в кметството винаги така е било.
Който не пие,не го взимаха на работа.
Трябваше да си кръчмарски джентълмен,за да пасваш в обстановката.
Та баща ми като се търкулна там..та си намери похлупака.
Всички бяха един дол дренки.
Тайни партита и оргии по вили,къщи и квартири.
Майка ми изтърпя невиждан ужас.
Беше твърде слаба да се раведе.
Понеже самата тя е била дете на рзведени родители.
Така че имахме уж семейство за пред хората.
Което накрая беше..изобщо вече за пред никой.
Отърва се,отиде си на 49 години,млада и зелена..отърва се.
Последния и поглед в реанимацията преди инфаркта беше вперен в мен.
Последния и 5 минутен поглед..с думите обичам те,дръж се..ще бъда до теб.
И тя е до мен,чуствам го често,че е до мен..
В много неща.
Та така..заради нежеланието за нелекуван алкохолизъм..страдат всички други невинни души.
А като се замисля,ако баща ми имаше малко повече съвест и желание,ако имаше малко от моите нагласси когато трябваше..може би щяха да са живи и да са се помирили един друг и двамата.
Благодаря че ме изслушахте.
| |
| |
| 
|
|
