Прав си.
Но не са ми дали цветя и рози.
Аз няма как да им давам само цветя и рози които реално не заслужават,а те най-грозно да ми се смеят в лицето и да ме таковат без вазелин.
Не искам да бъда лкато тях,затова и напускам реално.
Затова и няма да оставам там.
Но не нисля че заслужават нещо по-различно от това което ми дават.
Да бяха дали нещо от себе си като хората.
Но те нямат нищо,кухи са отвътре.
Главите им са сметачни машини,калкулатори за пропуснати ползи.
Те виждат само цифри,проценти,кое къде как да увеличат.
Та да ходят да залагат свалените с кървава пот пари от нашите гърбове по разни рулетки,казина,бингота..и да важничат.
Докато в същото време на повечето им се пукат душиците от болки,угнетеност,ненавист към тях.
От болки..чисто физически,емоционални и психически проблеми след време.
Е не..не са познали ,че ще ми управляват живота.
Все още имам право да напусна,нали?
Не съм изцяло в концлагер.
Незнам..след време сигурно и ще сме закрепостени до живот без право на смяна на работата,както е тръгнало.
Жив..умрял..на работа..
Пък колкото ти дадат..толкова.
И като се оплакваш..предупреждения.
Да..ама не!