Благодарен съм,че съм алкохолик... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Никога допреди Анонимни Алкохолици не съм си помислял,че мога да живея без да пия,а освен това да се радвам на всичко без да ми се налага да го правя. Но не това е най-важното за мене днес и сега,а това,че мога да живея без дори да си мисля за това дали съм алкохолик,алкохолно зависим,прокълнат,белязан,наказан и тн и тн. Преди това,факта че съм алкохолик беше напълно достатъчно оправдание пред мен и пред хората,които най-много съм обичал за това да пия на воля,тъй като наистина нямах никакъв изход от този АД,където живях почти 30 години.
Кой,какво мисли,какво приказва,какво знае или не знае за болестта,ми,за лечението на алкохолизма,за това какво трябва или не трябва днес и сега, въобще не ме интересува,тъй като най-накрая Бог ми показа Изхода към Живот,където вече не ми е необходимо да обяснявам каквото и да е на когото и да е,а просто да си живия на воля без постоянно да мисля как и не кого да угодя за каквото и да е.
Иначе нещата са доста прости за мене-никой и нищо допреди Анонимни Алкохолици не успя да ме накара да спра да пия,да живея без да пия,но най-вече да се радвам на живота си без алкохол и то така,както никога до преди не бих могъл и да си представя,че мога да го направя.Ако беше само това да не пия и да стоя изкривен като бастун с идеята,че "СЪМ ТРЕЗВЕН"-сори,не искам дори и да чувам за такава извратена форма на трезвеност,като дори ни бих го нарекъл трезвеност, а просто алкохолизъм на сухо.