|
|
| Тема |
 Re: тук-там, понякога [re: aлkaжa] |
|
| Автор |
Sandu62 (член) |
|
| Публикувано | 30.10.15 17:28 |
|
|
|
"... Неконтролируема, неудържима, феноменална телесна жажда..." Аз оттук започнах с приемането и признаването на алкохолната болест, а не на "алкохолната зависимост". И стигнах/и когато можех, и когато исках/ до това да призная моята умствена деформация, която ме води, преди да посегна към първата чаша, а не до това, което знаех повече от 20 години:"Абе, нещо ми става като ударя едно и не мога да спра;искам, а пък не мога. Ама, следващият път ще мога. Щото нещо ми става в главата, след като цапна едно.Другият път вече ще помня, щото вече я познавам, знам я тази неутолима жажада и ще я изконтролирам умствено с умствената си деформация. Да, бе?! Истината е, че нещо ми става в главата още преди да цапна едно. В един момент/вече бях в АА/ това последното просто го приех - нямах нужда, не исках да го разбирам. Някои неща, за да ги направя, за мен е абсолютно задължително на първо място да не се напъвам да ги разбирам и чак тогава да предприма каквото и да било действие. Без да разбирам се доверих на опита на други преди мен, като мен. Защото иначе щях да си остана в напъването да ги разбирам и просто нищо нямаше да направя. И щях да си стоя, и щях да си дремя до ден днешен като мисирка в знаенето, в разбирането.
Много съм благодарен на Случайността , че този път не останах само в това да искам, ами и да мога . Каквото и да значи това.
| |
| |
| 
|
|
