|
Един чудесен разказ на Стефан Миланов. Хареса ми и го споделям с вас:
=> http://clubz.bg/28249-piqnico_brate_malka_sybotna_propoved
Пияницо, брате. Малка съботна проповед
Тъгата винаги пречиства, а самочувствието на праведник е барут в ръцете на луд
Извинете, ако заглавието ви звучи като на сръбски турбо хит от трапезния музикален спектър. Всъщност ме осмели да пиша за тази толкова трудна тема един побратим, който пръв почна. Казвам трудна и в архаичния смисъл на думата – като гледам, ще се раждат още и още пияници и зависими. Няма как само Аполоновци и Нефертитита, излезли от фитнесите, да ходят по улиците на бъдещето.
А заглавието си взех не от Лепа Брена, а от св. Николай Велимирович, от онова пълно с любов и съчувствие „Българино, брате”.
Виждам всеки ден очите ти, пияницо, брате - воднисти от снощи. Или направо червени. Или пък направо насинени, ако имаш проблеми с характера.
Виждам, че просто не си се справил с ада, който ни овързва с нишките си. Засега. Или генерално си се предал, макар че още можеш. Но искам да напомня на тези, които те съдят, че и ти имаш душа. И че тъгата винаги пречиства, а самочувствието на праведник е по-опасно от барут в ръцете на луд.
Пияницо, брате, знам, че към теб днес никой не изпитва съчувствие. „Така му се пада – казват, – сам си го причини.” Защото по първобитното ни устроение мъжете търсят превъзходство, а жените търсят стабилност. И са прави. Но чували ли са жените, брате, онова: „Милост искам, а не жертва”. Или са станали каменносърдечни и единствено към произведеното от утробата си могат да проявят снизхождение и топлота?...
И как тогава ходят пред иконата на Богородица, брате, и реват, и говорят – не знам какво. Ами ако си им син, пияницо? Или кръвен брат? Как тогава се променя всичко и стават плачещи за теб и любящи теб?
Не се отчайвай. Не се самоубивай. Не забравяй твоята (моята) душа, макар и да си прахосал апартамента, семейството, всичко най- най-... Само тя едничка да ти е останала, струва точно колкото всяка друга. И ако няма кой да прояви снизхождение и милост, горещо се надявам, че Господ ще го направи.
Понякога си мисля – честно, че някои от пиянските души са като противни гъсеници. Които, мацките, като видят, подскачат в погнуса. Но от някои ще излезе по метафизичен начин пеперуда. Наистина ви казвам – в другия живот. Само от някои, разбира се.
Другите – нежените, пък седят и ти се смеят от кръчмата. Докато си пият ракията, казват, че не са като теб. Просто рокери, тръгнали нанякъде... Защото ти си нито жена, нито си рокер – ти си пияницата. Само не им се гордей и не им се надсмивай, брате – това бих казал. Защото и това го има. Че си по-пияница от рокерите и по-чувствителен от жените – това може всичко да е, но не и повод за гордост.
Няма, брате пияницо, нито жената да свърши нужното, нито децата, нито рокерите. Не се ли вземеш сам в ръце, не става. Това е индивидуален "спорт". Точно както пиенето е самотно занимание, така е и отказването му.
Дръж се, пияницо, брате, защото гравитацията, която тегли към пропастта, действа еднакво на поркани и трезви. На всички, без значение от моментното им състояние.
Познавам такива, които не са пияници. Но примерно предат в главите си такова количество мисли и оплетки, че като ходиш, ходиш по тях, право в дупката водят също. Ами злопаметството, отмъстителността, избухливостта, сребролюбието – не са ли и те пиянства?
Застанал си (съм) на ръба, а той е ронлив – всеки нов ден малки камъчета се откъртват и те приближават към онова място, на което дъно вече се не види.
Не от презрение има нужда моят брат, пияницата, а от милост. Макар със слабостта си да е катастрофирал и други хора, макар много да е грешил. Милост иска, а не жертва. Но в днешно време милостта е дефицитна стока. Докато виж, осъждане и презрение има в преизобилие като артикули в мол.
Затова само едно мога да кажа: Господи, Иисусе Христе, сине Божий, помилуй нас.
https://www.youtube.com/watch?v=Cwkr7SnCjtkРедактирано от rayoflight на 26.09.15 14:09.
|
Разказ .. Малка съботна проповед