Не ставаш... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Радвам се,че има хора,с които да споделя и да видя,че не съм сам в борбата си с алкохола и алкохолизма,защото никой,който не е като мен нито може да ме разбере,нито може да ми помогне с каквото и да било.
Скоро си говорихме с една сестра от АА и стана дума за това,което винаги ми е било набивано в главата още от дете без дори постоянно да е било споменавано и това беше едно просто : "НЕ СТАВАШ"
Та това нещо без дори да ми е било казвано с такива думи,то смисъла беше такъв и това ми е било набивано в главата от тогава та до Анонимни Алкохолици където видях,че за да живея добре не е повече необходимо да бъда нещо повече от когото и да е,да правя нещо повече от когото и да е,но най-вече тук почнах да се уча да се приемам такъв,какъвто съм си и още повече да престана да слушам който и да е болен малоумник да ми казва по какъвто и да е начин: "НЕ СТАВАШ"
Едно от най-важните неща,които винаги ми е липсвало преди АА е било точно това да се уважавам сам себе си и основно поради тази причина винаги съм търсел хорското одобрение за какво ли не,като по същия начин съм продължавал да вдигам все по-високо летвата на изискванията към себе си,които така или иначе почни никога не успях да задоволя,защото те просто винаги бяха нови,все по-големи и все по-непостижими. И когато това така или иначе не успявяше да се случи,в крайна сметка винаги отново почвах да пия,защото не стига,че съм виждах,че "не ставам",не стига,че правех всичко по силите си за "да ставам",но все се намираше някой като по поръчка ,който да се постарае отново да ми припомни това ,което никога не забравях-"не ставаш"....
Днес и сега наистина съм благодарен за това,че съм жив,трезвен и свободен от това постоянно преследване на лудата и непостижима идея,че за да ставам,то винаги трябва да правя това,което на хората им харесва,което е правилно,което няма никого да обиди,което може да ми донесе само "добри неща",добро отношение на хората към мен и какви ли не още ненормалности,които са ме карали да живея като мечка водена със синджир на носа от когото и да е,където и да е дълги години без дори и да видя,че е ставало така. И това е едно от най-неприятните неща докато пиех или не пиех-че не можех дори и за миг да проумея,че това,което става,и което правя няма никаква връзка с какъвто и да е здрав разум.
Именно действията по нашата програма за възстановяне от алкохолизма ми даде и продължава да ми дава всичко това,от което се нуждая за да живея трезвен и свободен и то най-вече от чиито и да е простотии ,които биха ми набили отново в главата:"НЕ СТАВАШ"....