|
Днес се навършват девет години откакто си паднах на главата от около четири метра на бетона и оживях,с което не се хваля,защото просто не е за хвалене.
Днес като се събудих си благодарих както постоянно си правя от години,но си припомних какво се беше случило преди време,което наистина доста ми помага когато се намирам в някаква дупка в духовен аспект. Та си припомних как преди тези години бях на работа,бях трезвен повече от месец и нагоре,но бях изпълнен с омраза и ненавист към кого ли не. Разбира се на първо място в класацията по омраза беше родната ми майка,съвсем близо последвана от бившата ми съпруга и някои хора,които просто трябваше да се редят на опашка,тъй като в главата ми това беше основното,което се нахождаваше и ръководеше едва ли не живота ми дотогава. Та помня как някъде към края на работния ден яко мрънках "колко съм смотан,как нищо не става от мен,как живея в тая п…а държава,как всеки ме е натирил" и тн и тн и това както ми каза бивш колега е било доста време през деня. Помня също така и самото ми падане като интересното е,че когато взех да падам надолу аз все едно се видях отстрани и това,което стана за миг,аз имах чувството,че е било за повече от минута. Помня как след това един колега беше над мен и явно нещата са били доста на зле,щом съм бил за пореден път на косъм да си замина. Отървах се от поне две операции на главата благодарение на БОГ,който ми прати точния лекар,който не ми отвори главата и ми се размина като цяло без нищо сериозно и то въпреки,че наистина нямаше логика да оживея. Но не това е толкова важно.
Важното в случая беше това,че след като се посвестих и след като ме изписаха от отделението където бях на лечение аз се прибрах у дома и от този ден нататък вече не майка ми водеше класацията по омраза към нея,но двамата колеги,които ме спасиха до идването на Бърза Помощ вече бяха начело….
Помня колко пъти се бях молел за това да си умра просто ей тъй-като си спя и да не се събуждам на сутринта,помня как когато се събуждах с ужас си помислях как ще трябва да преживявам още един трезвен ден и също така помня колко безброй много пъти през тия близо 30 години на пиене се бях опитвал да спра да пия и да заживея като нормален човек,което така или иначе не успях да направя.
След този пореден инцидент,при който отново едва не умрях отново се опитах за малко да не пия,като отново за пореден /кой ли път по ред/ отново не успях да остана трезвен дори и месец с тази тежка мозъчна травма. Помня как се запих три пъти за кратко време и също така помня как когато можеше да направя нещо наистина непоправимо Бог ми прати у дома човек от Анонимни Алкохолици,което ми даде един последен истински Шанс да живея….
Днес и сега съм жив,и трезвен от доста време благодарение на Бог,на Анонимни Алкохолици и на програмата за действие в АА,което ми дава нов живот и свободата да живея без нуждата от алкохол или каквито и да е хапове-променящи съзнанието ми. Не съм цъфнал и вързал във финансово отношение за сега,но щом като днес и сега съм жив,здрав ,трезвен и чист от каквато и да е дрога,то винаги има начин това да се промени и то се променя,но не по начина,по който аз бих искал да бъде.
Днес и сега съм благодарен на Бог за това,че продължава да ме пази толкова време от това да не пия, и да се дрогирам с каквото и да е,но най-вече съм благодарен за този истински Живот,за който не бях и предположил,че може да съществува.
Бъдете здрави и трезви още 24 часа и се радвайте на всеки трезвен миг от днешния ден.
Бъди себе си.
|
Пореден Рожден Ден..
