Най-тежките удари от тези емоционални изблици се стовариха върху тези членове на АА, които имаха достатъчна смелост, за да постъпят на работа във външни организации, занимаващи се с проблемите на алкохолизма. Един университет искаше член на АА да изнася лекции за алкохолизма. Една корпорация се нуждаеше от кадровик, запознат с проблема. Един държавен приют за алкохолици искаше управител, който да може добре да се справя с пияниците. Една градска община се нуждаеше от опитен социален работник, който да познава щетите, които алкохолът може да причини на семейството. Една държавната комисия по проблемите на алкохола искаше да назначи платен научен сътрудник. Това е само малка част от службите, които са били предлагани на отделни членове на АА. Понякога членове на АА купуваха ферми и почивни домове, в които измъчените алкохолици да получават необходимите им грижи. Повдигаше се въпросът - а и сега понякога се повдига - трябва ли съгласно традициите на АА такива дейности да се окачествяват като професионални?
Мислим, че отговорът е "не". Членовете на АА, които избират такава кариера, не превръщат стъпка дванадесета в своя професия. Пътят до това заключение бе дълъг и трънлив. В началото не виждахме къде е истинският проблем. В миналото в момента, в който някой от АА постъпваше на такава работа, той веднага се изкушаваше да ползва името на "Анонимни Алкохолици" за реклама или за набиране на средства. Приютите за алкохолици, образователните програми, държавното законодателство и различните комисии изграждаха рекламата си върху факта, че членове на АА работят за тях. Без да се замислят, тези анонимини алкохолици неразумно нарушаваха анонимността в интерес на любимата си работа. По тази причина много добри каузи и всички лица, свързани с тях, бяха подлагани на несправедлива критика от страна на АА групите. Много често тези яростни атаки започваха с вика: "Професионализъм! Този човек изкарва пари на гърба на АА!" И все пак, никой от тях не беше назначаван, за да извършва работа по дванадесета стъпка . Отклонението в тези случаи не беше професионализмът; то се състоеше в нарушаването на принципи на анонимност. Самото предназначение на АА се компрометираше и се злоупотребяваше с името на АА.
Показателно е, че сега, когато почти нито един анонимен алкохолик от нашето общество не нарушава публично принципа на анонимността, почти всички тези опасения са отзвучали. Виждаме, че нямаме нито правото, нито необходимостта да пречим на тези анонимни алкохолици, които желаят да работят индивидуално в тези по-широки области. Всъщност би било противообществено, ако им забраняваме. Не можем да обявим АА за толкова затворено общество, че да пазим в пълна тайна знанията и опита си. Ако един член на АА в качеството си на отделен гражданин може да стане по-добър изследовател, лектор, кадровик, тогава защо да не стане? Всеки печели, а ние нищо не губим. Вярно е, че някои от проектите, в които са се включвали членове на АА, са били по начало лошо замислени, но това няма никакво значение за основните ни принципи.
Всички тези вълнуващи и бурни събития помогнаха окончателно да се оформи традицията на АА по отношение на непрофесионализма. Нашата дванадесета стъпка никога няма да се заплаща, но тези, които се трудят за нас, заслужават възнаграждението си.

Бил Уилсън