Може би. Аз не съм имала никакви очакване само страхове, че няма да успея да спра и тогава перспективата беше ясна. Бях много уплашена и отчаяна когато установих, че съм станала зависима от алкохола.
Честно казано не вярвах, че ще успея и нищо хубаво не виждах. Абстиненцията ми беше ужасна и накрая си мислех, че съм болна от някаква болест която алкохолът е прикривал. Не мислех, че без алкохол ще мога да си възвърна силите и жизнеността.

Това вече е минало. Нещата преди, след и сега не се различават. За щастие нямаше и какво да градя отново или да променям защото не бях стигнала до този етап.
Остана ми обаче тъгата, че моя баща не успя и въпросите защо. Значи може, а защо той не успя? Вече 23 години след смъртта му... Защо? Късно ли беше, не го ли осъзнаваше, грешен ли беше пътя по който тръгна...? Въпроси, въпроси, въпроси без отговор.

Не е безнадеждно положението. Положението е безнадеждно ако не успееш да спреш, ако мислиш, че така и така е едно и също, ако мислиш, че живота е безсмислен, ако въобще не мислиш, ако стане късно и си физическа и духовна разруха. Няма умрял от неупотреба на алкохол. Няма решил някой проблемите си с алкохол. Или можеш да пиеш или не. Ти от кои си? Аз късно разбрах, че съм от тези които не мога и не трябва, но не и толкова късно. Нямаше нужда друг да ми го казва, ако би ми го казал предварително нямаше да разбера.

Всички тук са минали този тест върху себе си. Искрено желая да са си направили правилните изводи. Искрено искам да се срещаме дълги години и да остареем заедно.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн