Така е, Алоун, никак не е малко. Но аз по-скоро говорех за подвеждащия момент, когато отказващият се първоначално има прекалено високи очаквания за трезвия живот, което създава база за следващо бягство в алкохолна безпаментност, ако тези очаквания не не се оправдаят, което е по-голямата вероятност. Говоря най-вече за себе си и за няколкото си безуспешни опити, всеки от които започваше със страхотен оптимизъм, еуфория и енергия за коренни и дългосрочни промени. Всичко, което пише отворилият темата е прекрасно, дано изкара още 60 години трезв, продуктивен и удовлетворителен живот, но някак, за моя изпатил слух, това звучи нереалистично прекрасно. Хора разни, разбира се, но лично аз успях да се измъхна от перманентното пиячество едва след като си дадох сметка, че животът без постоянни запои също не е прекрасен, но е сравнително по-добър. Демек, отказах се от "всичко или нищо" мантрата.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)