|
Алкохолизъм е болест на отрицанието, в смисъл отрицание на болестта. Докато пиех, отричах, че имам проблем с алкохола, и си изброявах всички други проблеми, които ме водят до алкохола. Те не бяха изобщо малко, и натрупани и сумирани, те създаваха в съзнанието ми един напълно оправдан карт бланш да си пия, колкото ми се иска, и дори когато ми се иска, защото не можех да намеря сили да изживея и един ден без алкохол.
Това е клопката, оправданието, пия, понеже имам много проблеми, и няма как да не пия, за да се отпусна, и после да мисля отново за проблемите си. Така е било при мен ден след ден, много на брой дни. Кошмарни дни и нощи, по-лоши от най-страшните ми и големи страхове, ад.
Това е отрицанието, нямам болест, имам проблеми, ако нямах проблеми, нямаше да я има тази напаст. Това е най-същественото за мен, най-важното, което трябва да се разбере, или осъзнае, или да се приеме, на мен ми трябваха много години, за да го направя.
Всъщност имаме болест, няма проблеми за решаване с алкохол, има заболяване.
Освен отрицанието обаче, болестта се характеризира и с борба, правилно си усетил, борба, аз бих казала, че това е борба срещу всички и срещу всичко. Докато се пие, тази борба е някак невидима, размита, неосезаема, защото след "борбата" се взима успокоителното, алкохола, и човек си почива толкова, колкото му трябва, за да събере нови сили, отново за борба.
Това се повтаря, и може дори някой близък да го забележи, но остава скрито за очите на алкохолика.
Какво става с борбата обаче след като се спре пиенето. Тогава вече идва ужасът на борбите. Защото те не спират със спирането на алкохола, напротив, засилват се. Защо се засилват, защото освободения от алкохола човек е с нови сили, неподозирани за него, освен това е и с ново, приповдигнато настроение, самочувствие, поради трезвостта си. Борбата се води за мен тогава с удвоени сили, борба с всичко и всички. Аз самата не знаех защо става така, откъде се ражда в мен тази вътрешна непримиримост, неприемане, желание за промяна както на хората, така и на света, имам предвид ситуации, организации, структури, институции, и много други неща.
Сякаш извира нещо отвътре от мен и не стихва този егоцентризъм. При мен продължава още това желание за борба. Най-страшното е, че поради болестта на възприятията ми, аз не винаги мога да разгранича "моята" борба, или борбата на егото ми, от борбата или действията, които трябва да направя по Волята на Бог. Ето това е трудно за мен. Борба в този смисъл, като действие, усилие, последователност, за мен трябва да има, но е важно да се разграничават двете борби: борбата на "своеволието" и борбата за изпълнение на "Божията воля".
Това е възможно с действия по Програмата на Анонимни алкохолици.
Борба срещу списание "Арка" няма, това е някаква такава, измислена борба, една част от борбите на алкохолиците За мен алкохоликът си ги измисля тези борби, защото така му е по-интересно, а алкохоликът си умира да му е интересно, забавно, някак различно, да не е като другите.
Списанието си има своето място, и това място е точно за списание "Арка", а Анонимни алкохолици си имат друго място, и то е точно мястото на Анонимни алкохолици.
Все едно имаме наредени шишенца лекарства на рафтче, едното е пълно със спирт, другото е с камфор, третото с риванол, четвъртото с вода за очи, петото с капки за нос.
Все едно да кажа "Анатема" на капките за нос, защото сега съм се порязала, и ми трябва спирт. Не, сега ще си сложа спирт на раната, но утре може да настина, да ми се запуши носа, и тогава да ми потрябват капките за нос. И така нататък.
В борбата с тази смъртоносна болест е необходимо да се ползва всичко, но в определен ред, трябва да има дисциплина. Както казваше учителката ми по математика, ето това е необходимо, но недостатъчно условие. Така че списанието може и да е прекрасно, но не е достатъчно А иначе няма никакво противоречие, за мен противоречията се развиват в главата ми
|
Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието [re: Darth_ Vader]
