това, което демонстрираш е отрицание, съотносимо с отрицанието на самодоволния алкохолик, който предизвикателно пита, какво му е толкова хубаво на трезвения скапан живот; работата е там, отказващият се алкохолик да си даде сметка, че отказването само по себе си няма да му реши житейските кахъри и че отначало даже ще бъде по-кофти, отколкото по времето на пиячеството (въпреки първоначалната подвеждаща въздържателска еуфория "йее, сега всичко мога и всичко ще ми се подреди!"), защото ще е двойно смазан от и без това вездесъщите житейски проблемации плюс абстинентните симптоми и неистовата жажда да се върне пак в лепкавата утроба на алкохолната дезангажираност.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)