Като си можел и можеш сам, защо не си го направил преди това? Спирането. Не си искал ли? Значи ти си определил докога точно ще изтезаваш близките си с пиянството си и после си взел решение да спреш. И си го направил. Сам.
Еваларка, Финтроле...
Сам си решил докага да пиеш, сам си спрял, сам си поддържаш трезвостта, сам израстваш духовно, признаваш си безмилостно честно пред себе си грешките. Сам знаеш докога ще продължи това.
Има нещо божествено в теб.
За мен, редовата алкохоличка, тези неща са невъзможни, не са по силите ми. Това ми е проблемът на мен, че нямам сили. Мислех, че имам, но нямам. Опитвах се сама 20 години да спра. Ако имах сили щях да го направя на 32, не на 42 (не казвам на 22, защото тогава още изобщо не исках да спирам, алкохолът ми даваше всичко, от което се нуждаех). Но от 32 до 42 се гърчих и исках да спра. Опитвах и все не ставаше. По-зле хлътвах. Все по-надолу. Не можех да разчитам на себе си. Само на някой или на нещо, което е по-силно от мен. После ги разбрах тия работи - в АА, където се спасих.
Разбрах, че сама няма да мога. Дойдох в АА. Вече 8 години от тогава. Сега чак разбрах, че въпросът не е само в спирането. Аз спрях преди 8 г. Преди 4 г. си рекох - аре бе, кви сбирки, кво АА, нали не пия, всичко си ми е наред. Сама си признавам грешките, сама си виждам кривините, сама си правя каквото аз си знам. Да, ок, има някакъв Бог, по принцип, но ако може да не ми се мотка много из краката...
И стигнах емоционално дъно. Без грам алкохол. Знаеш ли защо, брат?
Защото алкохолизмът прогресира и на сухо.
И друго разбрах, това дето преди само го четях и казвах - ае,ае, тука малко са го пресилили - алкохолик веднъж - алкохолик за цял живот...
Имам отсрочка от алкохолизма си по Божията милост само за 24 часа. Затова действията ми са всекидневни. Иначе пак на кота нула.

Но

да, прав си, съгласна съм - намираш пътя сам за себе си. Твоят е сам да оставаш трезвен, моят - заедно с други като мен. Аз без огледала не мога. Другите алкохолици са ми огледала. Иначе аз като воинстваш егоцентрик моите грешки никога не мога да ги видя без огледало...