|
Ами, има значение средата, бе Алоне. Как да няма значение?!.
Понеже не мога да спра да пия в студентските си години от един момент нататък - сменям средата - премествам се от редовно в задочно обучение и отивам да живея в Созопол, работя сервитьор на един стациониран на кея кораб. Смених средата - от Бургас в Созопол. Нямаше я компанията от Бургас, живеех сам на квартира, нямаше я гаджето ми Надя да ме дразни.., нямаше какво да ме провокира да се засвяткам. Да, бе?!Ей, това му беше най - хубавото, че най - сетне можех, необезпокояван от никого, поне за седмица, сам в квартирата да си пия на воля колкото искам и до когато искам. Ама, само за седмица бях сам. Аз съм от тези алкохолици, които не могат сами. Трябва да има шоу. И съвсем скоро, сменил средата, целият Созопол знаеше кой съм и защо съм. Разбира се, тогава все още бях във времето, когато алкохолът само на пръв поглед не ми пречеше да си върша работата. Маткосвах се по време на работа постепенно и контролирано с двеста - триста грама водка, щото водката не мирише. Ама тя, водката не мирише, ако изпия 50 грама, а пък аз не можех да остана, дори и по време на работа с 50 грама. Бях сменил средата - никой на кораба по време на работа не пиеше, а пък аз пиех. Една вечер след като приключихме работа, шефът каза на готвача да ми направи една скумрия на керемида, смееше се и раздува:"Искам да видите как Сандю яде. Кефя се като го гледам как яде!" А аз как ям? С пръсти. Нали съм от село - топя хапките с пръсти и облизвам пръстите. Ям люта чушка, издавам нечленоразделни звуци, въздухът свисти от устата ми, всички ми се кефят, смеят се и всичко това, защото правя шоу, аз съм центърът. Разказвам вицове, истории, всичко живо се залива от смях и разбира се, и докато ям, вкарвам лакомо и жадно, и ненаситно любимата си водка. Бях сменил средата. Не знам кога на другия ден се събудих в квартирата, ама не помнех как съм се прибрал, кой ме е прибрал... Бях сменил средата. Ужас, страх, срам от гордост, угризения - кой знае какви съм ги вършил, като от един момент нататък не помня нищо, дори и как съм се прибрал? Поглеждам часовника - 13.30 часа. А аз съм от 10.30 часа на работа. Сега, как ще отида на работа? Ами, аз може и една майна да съм теглил снощи на шефа?! Може би, вече съм уволнен от работа, след като никой не е дошъл да ме събуди, за да отида на работа? Накрая отивам на работа по - нисък от тревата. От снощният шоумен, нямаше и следа. Шефът ми казва:"Сандьо, много си готин, ама ти капка алкохол не трябва да близваш. Отивай да спиш и утре ела на работа."Опитвам се да му се извиня. Той с всичкото разбиране на света, което виждам в очите му, ми казва:"Моля те, обещай ми, че повече няма да пиеш нито капка!" Обещавам и си тръгвам. И краката ме отведоха веднага до първата кръчма, за да се налюскам, защото шефът ме разбира; да се налюскам, за да мога по - лесно да си ближа раните;да се налюскам, за да удавя мъката;да се налюскам, защото не мога да живея в тази реалност;да се налюскам, за да си махна главата и да вляза в моята реалност;да се налюскам, защото съм алкохолик от безнадеждният тип, ама тогава не знам, че съм такъв и в един момент да потъна във въпроса, който ме убиваше - защо не мога и не знам кога да спра да пия, след като веднъж започна? Защо имам воля да правя толкова други неща, а волята ми когато ставаше въпрос за алкохол изчезваше, дойде ли ми на ума за алкохол всичките ми човешки сили, сякаш се изпаряваха, изчезваха... Бях сменил средата.
Когато дойде края на септеври отново смених средата - преместих се да живея в София, преместих се във ВХТИ - София. Имах да вземам 5 изпита от Бургас и още 5 изпита в София, които излязоха след очните занятия на зимния семестът 1992/93 година. Умирах от страх, че няма да мога да ги взема, ще прекъсна и край с моето следване. И всички ще кажат, той от пиене не можа да си вземе изпитите. Понякога страхът в заблуда мотивира и положителният резултат, временният успех още повече ме объркваха/"объркващата страна на алкохолизма"/. Спрях да пия и за месец и половина/февруари и половината март/ взех и десетте изпита и април започнах дипломна работа. Отново "бях част от живота", бях "ГОЛЯМ" - никой не беше правил такъв грандиозен акробатичен номер - хем спрях да пия, хем взех 10 изпита за месец и половина?! Ами, аз нямам проблем с алкохола?! И се запуках. Ама, аз наистина не съм имал проблем с алкохола. Алкохолът е бил моето лекарство за болестта, която е в мен, болестта алкохолизъм - с цялото коварство, объркване, безумие, които носят в себе си трите компонента на болестта алкохолизъм.
Смених средата/вярвам, че този път за последно съм я сменил/, когато на 22.06.2012 година отидох на първата си сбирка в групата на АА "Има изход". Това е моят лекарски кабинет. Това е моят личен избор. А може и да е не е моят личен избор този път?! Може би е Нечия Милост? Не знам. И не искам да знам и да си обяснявам нищо в моята логика на всякаква човешка гордост, която ме доведе до лекарството "АЛКОХОЛ". Друго лекарство използвам вече всеки ден, точното лекарство за мен и за моята болест.
Не ми се налага да сменявам средата вече близо две години и девет месеца, да сменявам средата извът Братството на АА. Средата извън АА е такава, каквато е. Животът извън АА е такъв, какъвто е. Не искам да го сменявам този живот извън АА, защото този живот е моят живот. Защото някой ми смени главата по пътя и нямам нужда аз да сменявам нещо, което е извън мен. И мога чисто и просто да изпитвам честно колкото мога чувството на благодарност. И чувството да живея в достатъчност.
В този смисъл, това, което си цитирала в син цвят, за мен звучи така:
Господи, дай НИ смирението да приемаме нещата, които не можем да променим.
Смелостта/това включва, според мен и Силата/ да променяме нещата, които можем да променим.
И мъдростта да прозираме разликата между едното и другото...
Не аз, а ние... Ние намерихме общо решение...Чувствам, преживявам в последно време принадлежността си в едно общество, моята среда... А навън - всичко е едно приключение, в което, не АЗ съм центърът.
Разбира се, накрая ще цитирам моят/нали съм алкохолик от безнадеждният тип/, пак "моят" и само "моят" доктор Боб:
"...Но нямам предвид и варианта изтривалка за краката на околните. Нашето предназначение не е да бъдем бутани от всеки или по нас да ходи, който си поиска. Имаме право да отстояваме своите права. Говорейки за скромност, за смирение, аз имам предвид отношенията на всеки един от нас с нашия Небесен отец..."
Господи, благодаря Ти! За всичко - и за доброто, и за лошото, неща, които са само в моята логика и в моето време. Дай ми Сила да живея и в днешния ден в трезвост, в здрав разум Тук и Сега. Амин.
|
Re: Търпение и толерантност [re: ALONE911]
