|
|
| Тема |
 Търпение и толерантност |
|
| Автор |
oceola73@abv.bg (непознат
) |
|
| Публикувано | 18.03.15 19:01 |
|
|
|
От както съм в АА често слушам за търпение и толерантност,качества необходими в съвременното общество за да бъде живота ни по-лек и спокоен на нас разумните хора.Толерантност и търпение трябва да има ,но не защото някой е казал,че израстваме духовно и не защото са модерни фрази,а като необходимост като за вътрешния мир на човек и като начин на отношение към другите хора.Въпросът е :Къде е границата?До къде се простира търпението и до къде толерантността?Особена на човек зависим в моя случай алкохолик с малка трезвост.Някои ще кажат:"Всичко е строго индивидуално според характера ми,според ситуацията и според настроението ми в момента".По моето виждане трябва да се науча или по-скоро да помоля Бог за това първо на търпение,след което да си поставя някакъв "таван "на толерантност според правилата на християнството и ценностите му/защото България е християнска държава/ за мен това е пътя към приемането на даден човек или ситуация по пътя към трезвост и нормален за мен живот.Това обаче не означава ,че търпението ми трябва да е безгранично или "послушно и овче"търпение ,тук според мен излиза и необходимостта от "лично пространство"и "лично време" за общуване с Бог,за да определя кое би ми помогнало и кое навредило в даден момент.Понеже като алкохолик съм доста наивен и доста склонен да отстъпвам ,когато ме"потупат по рамото"нека хората с голяма трезвост да споделят опита си,защото на думи е лесно но на дела не толкова.
| |
| |
| 
|
|
