|
|
|
|
|
Повече от 6 месеца съм трезвен и продължавам без колебание,от време на време изпадам в състояния на гняв и чувство за не свършени дела .Като повечето алкохолици съм вършил безброй глупости ,но най-много тежат глупостите при които се е налагало да отстъпя поради различни причини.За един егоист е трудно да приеме ,че не може да бъде прав ако си мисли че е в правото си особено ако е с наранено чувство за справедливост.бях започнал програмата и в един от многото ми спорове се наложи да отстъпя поради това че имаше много хора и се мъчех да се правя на смирен /честно и аз не знам/от човек ,който при други обстоятелства бих му "разковал" главата.Живеех с убеждението,че съм в правото си и изпадайки в гняв и ярост,защо съм го пуснал"метър"от няколко месеца не мога да приема ,че този си е просто по-голям идиот от мен/от къде на къде/.Не приемах факта ,че и сега ми се прави на приятел,понякога едвам се сдържам да не направя глупост и само страха от наказание ме спира понякога,а може би и наученото в аа.Приемането е жизненоважно в такива като моя случаи и докато не се науча нищо добро не ме чака,разбирам го.Приемам ,че е така но не мога да приема все още:Защо Господ ми прати най големия дебил на света за да ме научи?
| |
| |
| 
|
|
Приемане
