|
Спрях да пия алкохол преди 29 години и до преди Анонимни Алкохолици "не спрях да спирам" и винаги с идеята,че "никога няма да почна да пия отново",но винаги започвах да пия отново. И винаги това го правех с идеята,че "тоя път няма да е като предишния път"...Вярно беше,защото всеки следващ път,при който неизменно отново пропивах ставаше винаги по-зле и по-зле,но преди да посегна съвсем истински си вярвах/на което Бог ми е свидетел/,че "този път вече съм се научил да пия като хората".Но като казвам "като хората",наистина едва в АА видях,че аз не съм пиел като хората,което обаче не ми пречеше да смятам всеки с когото си пиех заедно за "някакъв ненормалник,който едва ли не ми се подиграва" като пие леко,бавно и по някое време си слага ръката върху чашата с думите:"Стига толкова"..
В тази си своя луда преценка за това "кой е луд и кой не е" бях стигнал дори до там да си мисля,че "родния ми баща ми се подиграва" когато си наливаше рядко вечерта по 20 гр ракия преди ядене,а по някога 50 гр домашно вино.
Това за мене беше "най-голямата подигравка",която някой можеше да си направи с мен и отново моята Лудост ме е карала да си мисля,че "родния ми баща го прави нарочно като пие винаги "толкова неприемливо малко" /за мен/.
Едва в Анонимни Алкохолици лека- полека осъзнах защо е било така,защо съм пиел по този начин-когато почна и да не мога да спра,като също така видях защо другите хора пък дори и баща ми е можел да не пие като мен и да се налива като свиня.
Оказа се,че това е една от проявите на алкохолизма-появата на една НЕУТОЛИМА ЖАЖДА при поемането дори само на едно питие без никакво значение какво.
Тук за първи път ми стана ясно,че аз имам някакъв вид алергия на тялото си,която ме кара да продължавам да се наливам винаги щом започна да пия и то въпреки съвсем искреното си желание да спра пред да се отнеса напълно.
Дотук добре.
Ако беше проблема само в това,че когато почна да пия не мога да се спра,то нещата щяха да са много прости,но ето ,че идва и другата съставка на болестта ми-това,че не мога да контролирам туй непреодолимо желание да почна отново да пия. И това няма никаква връзка с желанието ми "да не пия отново,няма връзка с мислите,че мога и ще си загубя работата,семейството,здравето,пък дори и живота"....Аз просто съм безсилен пред тая натрапчива мисъл появяваща се се в най-неочаквания момент-че "този път няма да е като предишния".
......
Преди последния си запой не бях пил една година и две седмици. Направих доста дивотии за това време,направих опити "сам да се възстановя от тази болест",опитвах какво ли не и накрая отново се върнах в АА но се запих съвсем като по учебник.Изпих първо само 100 гр водка,като дори след това си помислих,че може да спра и с тях,но малко по-късно/след десетина минути/ си казах,че така или инче съм си пил-ще си пийна два-три дни и после ще спра да пия отново но.....
Не спрях да пия 33 дни денонощно и за пореден път щях да умра от пиене като само Божията милост наистина ме опази да не умра или да не направя някаква по-голяма дивотия.
Още на първия си ден без алкохол се върнах на сбирка отново въпреки неистовото си нежелание нито да виждам когото и да е,нито пък и да слушам когото и да е,но отново съм благодарен на БОГ,че надделя над всичко и с последни сили се довлякох на първата си трезва сбирка след последния си запой...
От тогава до днес не съм пил алкохол и не съм вземал никакви хапове променящи съзнанието и то при положение ,че съм ги пил близо 20 години.
Това,което наистина не бива никога да забравям е,че колкото и време да се е минало,колкото и нещата в мен и около мен да са се променили,аз просто не трябва да спирам да си правя това,което ми е показано ако искам да живея;без да живея в какъвто и да е страх или мисъл за болестта си просто да помня къде бях,какво се случи и къде съм сега и най-вече на Кого и на кои дължа това ,което съм днес и сега.
С няколко думи-това,което осъзнах в ума и сърцето си беше,че алкохолизма е болест и е у мен,а алкохола е само в бутилките. Че той просто чака някакъв момент,в който съвсем неусетно бих посегнал към чашата и то както виждам досега без да имам каквато и да е умствена защита против тази първа чаша през тия близо 30 години на пиене и не пиене на алкохол......
Бъдете здрави и трезви,и нека Бог да ви пази,братя и сестри-алкохолици!
Бъди себе си.
|
Защо посягам отново и отново и...?
