Absinthe Ducrosfils, знаеш ли, аз те послушах. Напълно откровена съм. Реших, че мога да поема риска и да се самонаблюдавам, докато пия малко количество алкохол. Преди три седмици с приятелки в едно бистро изпих 50 г. коняк. Не умрях. Не ми се допи повече, даже не го и допих. Другите си поръчаха по още един, аз отказах, не ми се пиеше просто. Приятно ми беше, сгря ме и толкова. Прибрах се и напълно забравих за цялата работа. До следващия път, когато седнах с приятели - онзи ден. Тогава се поръча бутилка вино и сложиха чаша и пред мен. Е, казвам ти честно, отвътре, с цялото си същество усетих, че ако тази чаша сега я напълнят с вино и аз я изпия, този път ще продължа до припадък. Не беше нужно да опитвам, знаех го. Точно така го знаех, както бях напълно сигурна, че онзи коняк няма да има никакво продължение и той нямаше. Този път обаче, гледайки бутилката, ми се пиеше. Не пих никакво вино, естествено, и се отказах от експериментите, животът ми е по-важен.
Почувствах се длъжна да споделя опита си тук, защото той беше повокиран от твоите теми, признавам си. Казах си: аз пък не съм "кон с капаци", след толкова години мога да поема малък риск и да го овладея, защо не. Но не става тази работа, не се получава, не работи при болшинството от нас. Описах най-подробно усещанията си, за да предупредя хората да не "опитват това у дома си", защото изходът не може да се предвиди. Това, което аз направих, е опасна игра.