Не мисля че някога изобщо съм бил умерен пияч.
Тежък и свръх тежък да.
Предпочетох да си втълпя че имам проблем.
Защо ли?
Понеже имам и дядо и баща алкохолици,имах ги..бог да ги прости.
Докато дядо ми почти спря пиенето на дърти години и си отиде от рак на червата,при все че беше лекар и то един от най-добрите в Карлово..така и се правеше че незнае какви са последиците.
Баща ми беше половин лекар,покрай дядо ми..макар и никога да не беше учил медицина.
Неговата част беше медицинските напитки,със 60,70 процента алкохол.
Бирата и виното му бяха като безалкохолни.
Биеше дядо ми по наливане по всяка точка и параграф.
Баба ми горката как е изтрайевала трима сина и мъж..не е лесно,плюс една дъщеря.
4 деца бяха баща ми и чичовци и леля.
Аз също не падам по-далеч от корена.
Знам как хората след 2,3 си отиваха замаяни в къщи..а аз докато не блокирах на някоя маса не спирах да се наливам.
Че и драйфане и резили..
Като спя да ми прави впечатление повръщането,след повърня се доналивах.
Накрая взе да ми се пие и с хора и без хора,сутрин,по обяд..когато и да е.
Спрях и да повръщам..контролирах го уж.
Ходех пиян на работа..въщах се трезвен уж..смърдящ на чесън ,лукчета,дъвки,води за жабуркане.
В този период уж нито пиех,нито пуших.
Две годишен период на лъжи и криене.
Отвращавах се от себе си.
Но жена ми виждаше тендебцията...ако имах толеранс за пиене.
А малкия беше на две три годинки.
Накрая взех да се изтървавам до толкова,че пишех смси на шефката,с хиляди грешки че съм болен..понеже не можех да се обадя,толкова фъфлех и бях пиян.
И драсвах да пия скришом из града в 11,12 на обяд.
Веднъж обаче стана голямата издънка.
Видяха ме от работата колеги,а и тъщата ме засече.
Пиян като куче по никое време следобяд.
Ужас..исках земята да можеше да се разтвори.
Давих сегашните проблеми които все още ги имам една част в алкохол.
Заглушавах болката от трудния живот и несполуките.
Мислех си че като избягам в алкохола и няма да чуствам онази раздираща болка на неудовлетворение в мен.
И самосъжаление.
Мразих всички,и себе си и всички.
Минаваха ми мисли за самоубиство.
Скокове отвисоко,бесилки,бръснарски ножчета вени..имаше толкова черен период в живота ми ,че бях на крачка от предсмъртно писмо.
Не можех да оставя семейството си само.
А как..детето ми..
Мислех си,ако не бяха те..да ме няма вече.
Всичко е минало..спирам,за да не оживяват кошмарите отново.
При все съм и ма антиколагуланти,със сериозни болести.
Лек пияч ли ти се струвам,умерен ли?

Чужда работа не върша и чужди грешки не плащам!!!