|
Живеем в общество на страх ,липса на съпричастност,липса на разбиране и липса на желание за разбиране.Връщайки се във времето назад сега когато съм трезвен,без да живея на ръба между фантазия и реалност,виждам не само че съм бил не само сам ,въпреки широката палитра от връзки с жени,но и виждам празнота,дупка която не можах да запълня с тоновете алкохол/всичко ,което има градус/,трева,амфетамини ,антидепресанти и успокоителни в комбинация с алкохол.В последните четири години бях загубил удоволствието от ефекта на алкохола/в редки изключения/ и пиех само заради тази непреодолима жажда,алергия на тялото и за да се скрия от страховете си.От тази болест обаче не мога да се скрия тя е с мен за цял живот.След последното излизане от болница бях скептик,не мислех че на някой му пука за поредния безнадежден алкохолик,дори си мисля че през годините на никой лекар не му е хрумвало,че ще се оправя.След първата сбирка на АА на която от отчаяние бях отишъл със все още с счупения си крак ,усещах че там ми е мястото.Същите като мен болни глави ,обаче усмихнати, лъчезарни , приятелски настроени казах си :"тия пък какво им е толкова весело,тука има уловка",освен това се чудех дали ще ме приемат като свой или ще ме проучват.Оказа се че всичко е проучено в една програма от 12 стъпки,които като четях ми се струваха лесни,но започвайки ги на третата сбирка/толкова бях отчаян,че щях да направя почти всичко което ми кажеха /аз разбрах ,че дълъг път ме чака.Нещата вървяха на приливи и отливи,но вървяха.Гневях се,виках,карах с познати,идваше ми да захвърля всичко и да се скрия в планината,но въпреки това имаше резултат и въпреки безпаричието отказах да си търся работа с убеждението,че това ще ми навреди за момента/мое би не съм прав/.Живота ми се променяше бавно,постепенно,но се чувствах по-добре,като се редуваха моменти на спад и еуфория,докато не се научих постепенно да балансирам емоциите си в повечето случаи,започна да се решават проблемите със страховете, самосъжалението , чувството за вина,започнах да усещам реалността в живота и тя не беше толкова страшна колкото си мислех стига да погледна от правилния ъгъл с правилната нагласа.До там се стигаше като си признавах недостатъците пред спонсора и събратята си,признавах причината за тях и се фокусирах върху решението им,а не фокусирах света около тях.Безизходицата кара човек да прави странни,за един егоцентрик да направи това значи много,но да признае че няма воля да се справи с това и се оставя в ръцете на Бог значи страшно много.За тия 6 месеца чувах постоянно окуражаване,което взе да ме притеснява по едно време,че ще се самозабравя,но и това не стана,стана това че си намерих мястото където не съм порицаван,не съм заклеймяван и съм разбран.Единственото общество,група от хора с еднакви интереси в България,която познавам където се радват на чуждия успех от сърце.Единственото общество,което няма водач,лидер,началник и нищо не е задължително ,а препоръчително/подхлъзването или грешката си я нося само аз/,интересно отговорност без подчинение,правила които приемаме а не ни налагат,множество от егоцентрици където всеки ще бъде изслушан,зависими хора които говорят за свобода,обречени до гроб които вярват в Бог, мразени и неразбрани които търсят любов към ближния,безнадеждни случаи които виждат надежда.Твърде много противоречия,но какво от това ако връщат живот.
|
Анонимни алкохолици
