|
Привет.Редно ли е да съм зависим към друго освен към алкохола,нормално ли е въобще?Зависимостите в днешното съвременно общество са много и необходими като интернет,електричество,мобилни връзки,инфраструктура,но те сами по себе си не убиват или не по начина ,по който алкохолизма или зависимостта от алкохол ,дрога,успокоителни , антидепресанти или комбинация от тях.Не ми се вярва и не искам да повярвам,че някой в детството си е мислил че ще бъде алкохолик,но с течение на времето някои от нас разбират"мърдане няма",други изобщо не вдяват за какво става въпрос,а трети се мъчат да убедят околните и най-вече себе си"аз не съм като другите,не съм чак такъв".Висша форма на егоцентризъм,себелюбие, самозаблуда и най-вече болест ,която е страшна ,кошмарна и неизлечима. Неизлечима по медицинските критерии за лечение,зависимост която ме изведе почти до кошмара на лудостта и бавното,мъчително самоубийство.Ако не беше Съдбата,Бог или Щастливо стечение на обстоятелства кой както иска да го нарича/за мен е едно и също/ и да се озова в АА още щях да се смятам за безнадежден случай,още щях да тъна в самосъжаление ,душевни и физически терзания,и може би нямаше да ми дреме за това ,че живота ми е неуправляем,че съм сам,че хората не искат да ме погледнат такъв какъвто съм,че дори и майка ми не можеше да издържа вече,а перспективата беше черна.Да сега съм си пак алкохолик ,но трезвен,сега пак съм зависим но и от отношенията ми с Бог,програмата на АА,от сбирките на АА,от голямата книга,от спонсора ми ,от събратята ми,от единството ни.Не бих предположил,че една зависимост се лекува с друга без да се налага да приемам каквито и да е вещества действащи на разума.Ефекта на алкохола бе заменен с начин на нормален живот и духовно израстване ,не само на думи но и на дела.На всичкото отгоре се чувствам както никога до сега през живота ми,с малки изключения и ако хубавото предстои те първа искам да съм зависим.
|
Зависимостта
