Алкохолът руши това самочувствие, а не създава. ?????

Алоне, моля те, говори за себе си само, за своя собствен опит. За твоя алкохолизъм. На мен алкохолът ми вдигаше самочувствието до небесата. Бях окрилена и божествена, и неотразима, и силна, и страхотна, и секси, и работоспособна.
Моля те, не просветителствай с обобщения. Простичко е: "На мен алкохолът не ми вдигаше самочувствието, а го рушеше." Първо лице единствено число, разбираш ли? Всяко обобщение, всяка мъдра мисъл, която ти светва и веднага искаш да я излееш тук в помощ на страдащите, е опасна, ако не е от първо лице единствено число. Имаш ясна визия на кого как да се помогне, и за спонсорството имаш мнение. И за вярата. Казваш "трябва това и това да се направи". Алоне, няма рецепти в живот с алкохолизъм. Не може да има и съвети, нито глобални констатации, концепции, парадигми, нито абсолютни истини.
Споделяме само своя собствен опит, когато го имаме. Само това може да помогне. Когато нямаме опит по даден въпрос, просто замълчаваме, не предполагаме, не доказваме теореми с аксиоми - щом еди какво си, значи еди какво си.
Извинявай, ако съм те засегнала.


Gevka, извинявай, за лирическото отклонение.
Аз също се възхищавам на откровението ти. Много мъжество е нужно, за да кажеш това, което си казала.
Аз съм трезва от 7 години и 11 месеца. Последните 4 години от тях не бях в програмата. Защото ходех на три-четири месеца на по една сбирка, ей така да си изхленча проблемите и да пийна кафенце с братята и сестрите. Както казва Сандо - сбирчица за адет, молитвичка за адет и пей сърце. Нали съм трезва. Кво друго.
Да, ама не.
Трезвостта, без духовен опит, не ми дава емоционална стабилност, не ми дава нормален живот. Болестта ми прогресира. Аз не съм излекувана като не пия. Защото алкохолизмът е нелечима болест. На тялото, ума и духа.
И почнах да си върша пак безумията. На сухо. Да управлявам живота си (просто забравих, че преди осем години съм оставила волята и живота си в ръцете на Бог, както го разбирам, мислех, че "животът ми е станал неуправляем" важи само за пиенето, и изобщо за чий са ми тия 12 стъпки, нали съм трезва...). И този на всички около мен. Да раздавам реплики и роли, да режисирам, но и да съм главен сценарист, сценограф, гримьор, суфльор и билетите продавам, и даже после мета сцената като паднат завесите след сътворения от мен водевил пореден.
Наложи се да си припомня по трудния начин.
Че милостта да съм трезва ми е дадена само за днес, не по принцип, не по заслуги, не защото съм суха вече, ехе, 8 години, не защото навремето съм била отличничка по програмата. Не защото съм отишла на 600 сбирки и съм изпила 600 кафета с алкохолици. Не защото съм супер интелигентна и съм изчела всичките книги на света и съм просветлена до края на живата си.
И духовността ми е за 24 часа. И трезвостта. Ако не полагам всекидневни действия да се развивам духовно и да мачкам егото си, аз губя трезвостта. Не ми е дадена веднъж завинаги. Трябва да работя, за да я имам. Ако искам разбира се.
Най-важното бях забравила също - да предавам посланието на тези, които все още страдат.
Всъщност помнех ли изобщо, че Бог има, но това не съм аз?
И тва "алкохоличка" вече почна да ми звучи баси претенциозното и преувеличеното. Каква алкохоличка съм аз, бе? Та аз не пия от 8 години...
И си повярвах. Не, (Бог e милостив), не стигнах до пиене. Но до пълен емоционален срив. Спрях се с помощта на братя и сестри, които ми се притекоха на помощ. Като споделиха опита си как са излязли от подобни блата.
Сега работя по програмата. Опитвам се да предавам посланието. Да правя малки добри дела. Всеки ден. Да служа. Да не обръщам внимание на това, което искам аз, а на това с какво мога да съм полезна на другите.
А и да, най-важното, опитвам се да не съдя.
Господи, помогни ми да не съдя, а да обичам. Ти се ме пратил на този свят да обичам, не да съдя.

Gevka, как мога да съм ти полезна?