|
От главата "Има изход", Голямата книга:"Ние сме беззащитни пред първата чаша."
Много е трудно, страшно, непонятно точно това да си призная, моето аз да си признае, моето болно его да си признае. Много е лесно, без страх, понятно точно това да го разбера и в досегашната си логика за случване на каквото и да е да знам, че не трябва да посягям към първата чаша. Коварството на болестта - да мантраджийствам в мантрата "не посягай към първата чаша". Признанието е честност, а разбирането в моята логика - самозаблуда. Много трудно, страшно, непонятно в простотата извън логиката на моето аз, на моето болно его - "някои хора/подчертавам, не алкохолици, а хора/ по природа не могат или не искат да бъдат честни със себе си. Има такива нещастници." Това в кавичките от главата "Как действа програмата", Голямата книга. Още на първата ми сбирка в групата на АА "Има изход" в мен се надигна вълна от негодувание в резултат от емоцията, която провокира у мен думата "нещастници". Веднага си казах - аз не съм нещастник. И в самозаблуда дълго време споделях и търсех друга дума, упреквах, съдех преводача. И щото съм "честен" намерих друга дума - "неудачници", "несретници"... И вече споделих, в шеметно бездействие като действам да търся друга дума, с която да замествам "нещастници" си стоях закеркенечен в "признахме, че сме безпомощни/безсилни/ пред алкохола". Точка, голяма точка, не тире, след което следва - "че животът ни е станал неуправляем". Не исках да бъда нещастник и в самозаблуда, по лесен и удобен път търсех друга дума и като я намерих/"несретник", "неудачник"/, и като я споделях с други братя и сестри, и като съдех преводача, очаквах покоят да ме изпълни и ей, ме на, вече съм щастливец, а не нещастник само, защото намерих друга дума..Дръжки!!!Яки дръжки!!!. С такава честност, с толкова честност - яки дръжки. Защо съм продължил, защо не спрях до голямата точка? Единственото обяснение в някаква логика, ако изобщо ми е полезно да търся логика, е Божията милост за мен/за други не знам/ в Братството на АА. Поех дълбоко дъх и от "Признахме, че сме безпомощни/безсилни/ пред алкохола... до "... да прилагаме тези принципи във всичките си дела" никакви тирета, запетайки, точки не ме занимаваха и не ме занимават, доколкото мога, а не доколкото искам. Всички препинателни знаци ги оставям между кориците на "Граматика на българския език". И днес, и тази сутрин не слагам точка след "... дела". Поемам дъх и съм на "... Признахме, че..." И един от резултатите във видимото е, че приемам, как много години жадно съм поемал грешното лекарство "АЛКОХОЛ" за моята трикомпонентна болест "АЛКОХОЛИЗЪМ". Спирам грешното лекарство - алкохола и понеже съм болен от трикомпонентната/1.Зависимост на ума ми страстно, обсесивно да пожелая първата чаша с причина и без причина;2.Един вид алергичната реакция на тялото ми след първата чаша да не мога и да не знам кога да спра да рия;3.Заболяването на душата, духовната болест - пустотата в мен, все нещо да ми липсва, и все да съм неспокоен, раздразнителен и недоволен./ болест "алкохолизъм", която включва и елемента "хронична", която включва и елемента "смърт"/не само физическа смърт, ами смърт, щото не знам как да живея без алкохол и не знам как да живея без алкохол не само, защото ми се лочи алкохол или не ми се лочи алкохол в мантрата "не посягай към първата чаша", каквото и да значи това/ и без грешното лекарство в измислена честност се самозаблуждавам, че съм излекуван, че съм здрав. Обикновено, в човешка логика, в здрав разум, грешно лекарство се замества с точното лекарство. Това се опитнам да правя - моето точно лекарство е Братството на АА, Традициите на АА, програмата на АА, живот на духовна основа. А не духовност на животна основа. . Май не е много, много за смях..
Господи, да бъде Твоята воля. Благодаря Ти. Амин.
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
