Re: За мантрата и... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Eдин брат с близо четиригодишна трезвост споделя как за първи път в АА чул, че не трябва да посяга към първата чаша, не трябва да изпива първата чаша;как в АА чул за 24 часовия план да не посяга към първата чаша, да издържи да не пие 24 часа;как изобщо не се е сещал, докато яко пиел, да не посяга към първата чаша... Хайде, за мен, пак коварността на болестта "алкохолизъм" - този събрат не се бил сещал да не посяга към първата чаша?!Все едно този събрат никога не е чувал - "без едно мога, с едно не мога"? И този лаф, ако не означава точна това, "не посягай към първата чаша", здраве му кажи. Не помни, не може или не иска този събрат да се сети колко се е напъвал, колко човешки сили е използвал да не посяга към първата чаша и изведнъж от нищото, алеееееей - хоп, ПОСЯГА! ПО - СЯ - ГА!!!
И виждам новодошли/ама и аз съм бил същият през първите два месеца в АА/ как веднага "ЧЕСТНО" пожелават да преизпълнят 24 часовия план да не посягат към първата чаша, да не пият. Защо "честно" го слагам в кавички? Ами щото се заблуждавам, че съм честен - веднага, ама веднага забравям, че сам съм дошъл за помощ в АА, щото нямам човешки сили повече да се напъвам, да не посягам към първата, не мога сам и чувам за план, план само от 24 часа да не се запуквам и вече измамно си възвръщам вярата в моите собствени човешки сили, че ей на, хората в АА го казват - недей посяга към първата чаша 24 часа и ей, тъй на - ден по ден оставам трезвен, като знам, ама много знам, че няма този път да посягам към първата чаша.

Не мога да схвана, няма как да схвана, че този план работи, единствено и само, ако приема факта, че в АА съм дошъл за помощ, а не да се оправям сам; ако положа усилия да проумея и приема тази непроумяума болест "алкохолизъм", ако мога да схвана, че алкохолът ми е бил само лекарството, докато N на брой години съм пил, че болестта е в мен, а не в алкохола; защото съм видял, че не мога сам и не мога да чуя, че в АА има друго лекарство, не алкохолът, а имено - намерихме общо решение, изход - живот на духовна основа, ако практикувам програмата на АА. За мен, със спонсор. Защото, когато тръгнах в първи клас, никой не ми даде букваря, никой не ми каза, че съм много умен, много мисловен, много интелигентен и мога сам да науча от букваря азбуката, сам да се науча да чета и на мен лично не ми трябва учител, защото съм специален, различен, уникален?!

И какво става? Какво стана с мен вече споделях, а какво виждам, какъв е моят малък ли, голям ли опит или неопит? Някой изпълняма или преизпълнява, все едно, колко време 24 часовия план и идва момента, когато ме пита:"Сандьо, пие ми се, бе!Какво да правя?" или дори казва, "Не знам какво да правя - изпълнявам плана, не посягам към първата чаша, ама ми се пие?!"Чух веднъж един събрат, който вече близо две години не пие да казва на новодошъл:"Прояви воля, бе пич! Стисни зъби в началото!Аз така направих и сега вече съм много добре. Прочетох Голямата книга, знам стъпките, духовността е в общочовешките неща, имам проблеми и знам кои мога да разреша, кои не мога, както се казва в нашата молитва за смирението:"Господи, дай ми смирението да примема нещата, които не мога да променя;смелостта да променям нещата, които мога да променя и мъдростта да прозирам разликата между едното и другото..."Този събрат, даже казва молитвата от първо лице, ед.ч., а не ние - намерихме общо решение. За себе си мога просто да кажа, че без грам човешка сила за нищо останах, докото осем години откачах от напъване да не посягам към първата чаша, щото само това знаех - да не посягам към първата чаша; не бях чувал за АА, не бях чувал за общо решение, не бях чувал за духовна праграма - мощно духовно лекарство, за да се възстановя от алкохолизма.

Ще продължа по - късно, че май - май, нещо се възпалих. Ще започна да проповядвам, което продължава да ми се случва и няма да съм привлекателен - не съм в Неговото присъствие, своеволнича, правя се на господ.