Копирам писмото на една дъщеря на алкохолик, което се получи на мейла на една от групите на АА в София. Жената е написала в писмото и двете си имена, но аз ще напиша само инициалите. Името на града оставям цяло и не го променям - Панагюрище.
"Здравейте! Аз се казвам Д. К. и бях на Ваша сбирка преди повече от година по повод това, че баща ми е алкохолик и аз усетих някакво отчаяние у него и реших да му помогна. Той живее с майка ми в Панагюрище, беше превърнал дните си в кошмарни, защото пиеше от болка и безнадеждност, от мъка също. То животът е пълен с проблеми, но алкохолът не ги решава. Потърсих съвет от вас анонимни алкохолици и купих една книга, в която се разказваха много случаи с хора попаднали в капана на алкохола. Занесох тази книга в къщи и деликатно я подарих на брат ми, та уж той да я прочете, а я рекламирах пред майка ми и баща ми като много добра книга, която брат ми трябва да прочете, за да знае как хората на запад се справят с проблема. Нарочно книгата стоеше в хола най-отпред на холната масичка, за да я прочете баща ми, когато не сме си в къщи. Сега след повече от година аз съм сигурна, че той я е прочел, макар и да не ни казва. Сега баща ми е друг човек. Той вече не пие силен алкохол като ракия, дори, когато е в компания, а е заменил алкохола с някаква напитка имитираща бяло вино, но с много малък процент алкохол. Искам да кажа, че навикът му да пие нещо е останал, но това нещо той се старае да е безалкохолно, и днес баща ми е по-щастлив човек. Много ви благодаря за всички съвети, за добрините, които правите като помагате на хората. Пращам на всички вас голяма целувка и знам, че вие сте хора, които са щастливи, защото са осъзнали много."
Аз съм забравил за тази жена. Помня, че се срещнахме един вторник на сбирка на група на АА "Приятели" с единствената цел да купи Голямата книга на АА. Тя искаше тогава да отидем с моя спонсор до Панагюрище, за да се срещнем и разговаряме с баща й. Предложихме й първо да направи нещо, за да може пред очите на баща й, уж случайно да му попадне Голямата книга на АА и евентуално без никой да го види, да вземе да я прочете. И може би тогава, баща й сам ще пожелае да се срещне с някой член на АА.
Все още Д. К. не се е свързала с нас, с цел, отново да се срещнем с баща й. Баща й може би, все още, не е пожелал да се срещне с нас. А, може би, баща й не е като мен - алкохолик от безнадеждния тип? Може би е умерен пияч, може би е тежък пияч? На него може би, засега, му е достатъчно само да прочете Голямата книга? А може би, ще е най - добре отново да забравя за този случай и просто да се доверя на Бог - да се помоля да свърши всичко в Неговото време и да не изисквам да се случва в моето.
Но едно нещо е безспорен факт във видимото тази сутрин, след като прочетох писмото на Д.К. - изпълнен съм с благодарност от споделеното в писмото на Д.К., изпълнен съм с благодарност, че съм малка част от огромното цяло, Братството на АА, и днес няма да се запия, само за днес отново оставам трезвен.
Господи, благодаря Ти, за всичката милост към мен от Теб!Готов съм да търся и днес Твоята воля, моля се за Твоята милост да ми я откриваш и да ми дадеш силата да я следвам. Амин.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 20.01.15 06:08.</EM></FONT></P>Редактирано от Sandu62 на 20.01.15 06:11.
|