|
|
| Тема |
 Доверието |
|
| Автор |
diablo67 (непознат
) |
|
| Публикувано | 19.01.15 18:41 |
|
|
|
Искам да засегна една тема, която е проблем за всеки един алкохолик, в началната фаза на своето възстановяване. Става дума за доверието. По принцип на алкохолика с неговите множество болезнени преживявания и изкривено от заболяването съзнание му е изключително трудно да се довери на някого и да сподели какво чувства, какво го притеснява и въобще какво мисли по даден въпрос. Болестта бавно, но неумолимо свива обръча си около нас и ние все повече и повече се изолираме и затваряме в себе си. Не искаме да виждаме никого. Компанията на бутилката остава единствената ни компания. Убедени сме, че света е гаден и никой не ни разбира. Лично на мен ми се струваше невъзможно да споделя проблемите си с някой друг, камо ли пък да се доверя на някого. За Бог въобще и дума не можеше да става. Аз просто някой хубав ден щях да започна нов живот. Разбира се, че имам сили да се справя. Само дето сега имам доста проблеми, но по-нататък ще се оправя, ще спра да пия и ще започна нов живот. И какъв живот само ще бъде! Този хубав слънчев ден го чаках да дойде около 20 години. Цяло чудо е, че успях да се пречупя и да започна да действам. Това обаче стана бавно и постепенно. Отне ми повече от три години да разбера, че аз не съм най-големия тарикат и да се опитвам поне да изслушвам хората и да се опитвам да ги разбирам, вместо да очаквам всички на мен да ми влизат в положението. Желая на всички които участват в този форум успешна и пълноценна година!
Усмихни се! Изход има!
| |
| |
| 
|
|
