Към днешна дата ме е яд, че мъжът ми не ме е изхвълил като мръсно коте на улицата веднага, щом е видял, че съм започнала да крия шишета по ъглите. Щях много по-рано да се взема в ръце. А той ме дондуркаше, "разбираше", успокояваше, окуражаваше, молеше, докато накрая започнах да повръщам кръв. От любов го е правил, човекът, обаче тази любов щеше да ни унищожи и двамата. Моето оздравяване започна от момента, в който той действително ме заряза, а в работата ме заплашиха с уволнение. Моментално се озовах в кабинета на психиатъра, без никакви кандърми, готова на всичко, само и само да си реша проблема. И си го реших. Та така с обгрижването на алкохолиците.