Лиса, да почерпиш за това, че не знаеш що е то алкохолик! Пиянството на такъв човек никак, ама никак не се вмества категорията "личен навик". Пияницата от един момент нататък излиза от добродушната поза на квартално посмешище и се превръща в опасно за себе си и за другите същество. Аз съм имала двама такива роднини (и двамата починаха) и мислех за тях като за психически болни хора. Т.е. хем се ужасяваш от него, хем няма как да му помогнеш, хем не върви да го оставиш да умре от глад. Приятели алкохолици нямам, но не бих ги изоставила с лека ръка, ако ги сполети такава беда. С няколкото ми бивши гаджета сме в чудесни отношения, така че и те влизат в числото на близките хора, чието здраве и живот не са ми безразлични. На авторката дадох съвет да бяга бързо от този човек не защото "бившите" не заслужават подкрепа, а защото усилията й ще са безсмислени. Иначе разбирам тревогата й и намирам за похвално желанието й да помогне.