Здравейте! Не мисля, че мога да дам конкретен съвет, защото връщайки се назад виждам години, години наред колко много съм наранявала моите най-близки хора, които само съм мислила, че обичам. Нямаше сила, която да ме спре, а още по-малко сълзите и гневът на синовете ми, или упреците на мъжа ми. Последвалия развод, оставането ми напълно сама, без дом, без семейство също не ме спряха, а напротив-озлобиха. Най-големия враг на алкохолика дори не е алкохола, а онази болка, смесена с непукизъм, която отива в зверско самосъжаление и търсене винаги грешката в другия-т.е. егоизма и егоцентризма. Аз попаднах в Анонимни алкохолици случайно, но има и такива, които идват след ултиматум от близките си. Няма рецепта кое работи, така или иначе алкохолът ни притиска в ъгъла и или избираме да живеем и да се променим или си ни харесва този начин на живот. Най-големи золуми съм правила точно, когато са ми подавали ръка и добре, че накрая всички се отказаха от мен, та да тичам за помощ. Върнах се към живота и от 5 години съм трезва и се опитвам да помагам на хора със същата съдба-болни от най-загадъчната и тежка болест, от която обаче има изход. Вие ще решите дали ще следвате човек, който отказва да приеме помощ, понеже е болен и ако не се възстановява-обречен.