Re: За мантрата и... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

В един момент от тези два мои първи месеца в АА осъзнавам/това "осъзнавам" не знам точно какво значи, но може би включва - приемам, разбирам, мисля, а не измислям, усещам, чувствам, радвам се, но не ставам еуфоричен и може би последно, но не и на последно място, без да си давам тогава сметка за това, а имено без да казвам "благодаря", аз съм преживявал неосъзнато не думата "благодаря", а емоцията "благодарност", че на мен не ми се пие, не полагам никакви усилия, за да не пия алкохол и най - важното не ми влиза в главата мисълта - а бе, на мен не ми се пие, що не взема да пробвам да гаврътна едно и ще мога да остана само с това едно. Сякаш някой ми удари печат, не знам точно на кое място в мозъка, но ми удари печат не с текст - "ти не можеш да пиеш, да останеш с едно, само с едно", а печат с текст - "ти си освободен от това да мреш да изпиеш едно, само едно".

Можел съм да спра дотук. Но не спрях и не само вярвам, а просто се доверявам, че не спрях "дотук"не и единствено, и само по моята собствена самотна воля. И какво става? Чувам и ме дразнят/но не правя демонстрации на недоволството си/ тези, които на всяка сбирка споделят:"Моят спонсор така ми каза, иначе ми каза...". " Програмата на АА се прави със спонсор". "Всяка сутрин отделям еди колко си време за размисъл в тишината, моля се на Бог за това, моля се на Бог за онова...". "Всяка вечер отделям време за самоанализ." и т.н. Чувам и не ме дразнят, но не ми харесват/все едно какво значи това "не ми харесват"/ тези, които на всяка сбирка казват:"Аз правя Програмата сам, сама.". "Аз нямам спонсор". "Аз уволних трима спонсори, щото ме командват". "Аз ходя по манастири, по църкви, кажа се някоя молитвичка, запаля си една свещичка и готово". Готово, ама не ми харесва, аз не искам да имам вашето поведение... И започнаха въпросите в главата ми. Няма да бъда честен, ако ви споделя, че тогава съм задавал тези въпроси на Бог, щото аз за Бог тогава не исках да чувам, не исках да Го познавам, аз имах една представа за Бог, която ме отблъскваше от всичко, свързано с Бог... Въпросите - "Ами, като е готово що идвате на сбирки на АА?", "Ами, аз осем години, я съм пропуснал пет пъти, я не да не вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа преди да вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа, когато вляза в църква; да запаля свещ или свещи пред иконата на Иисус Христос и пак в молитвата, която ТРЯБВА да кажа, а не тази от сърцето си в смирение и тихо общение с Бог... Цялото ми поведение през тези осем години/а и не само през тези осем/ е било едно гърмене и трещене - искам, моля се да имам всичко, което нямам и не мога да видя какво имам; искам, моля се да имам всичко, което не е за мене, ама си измислям, че е за мене, щото другите го имат това всичко;искам, моля се все за мене, не ми идва на ума да се помоля за някой друг, да поискам нещо за някой друг. Е, от "кумова срама", ей така, между другото ще се помоля за здраве за мен, за този, за онзи... Ще се помоля нещо за дъщеря ми, ама то пак това нещо не е за нея, ами щото аз си измислям, че е за нея, нещо за жена ми, нещо за майка ми, нещо за племенниците ми... Живея живота на другите, оправям живота на другите и не знам как, не знам как да живея моя живот и фактите сочат, че осем години не съм можел да живея моя живот и то без алкохол, и то в молитви, свещи, църкви, пост, Свето причастие и спазването на всякакви други ритуали. Ритулите са само малка част/ за мен, не и абсолютно задължителна в напъване да се покажа на Бог колко съм готин и добър/ от религията, духовността, вярата... След осем години изпих едно за отскок, за успокоение, защото съм човек, защото имам право да си почина, защото... куп "аргументи" в оправдание мога да изредя, които ще са "самата истина", а истината е една - щото съм алкохолик от безнадеждният тип, не умерен пияч, не тежък пия, а алкохолик от безнадеждният тип. И след "едното за отскок", все едно за колко време, се озовах там, където бях преди да започна да ходя всеки ден на църква, да
спазвам всички ритуали, пости - мости, изповядване - неизповядване пред свещеник и... Пиещ почти всеки ден от сутринта и ужаса, когато в един момент ефектът от алкохола изчезна, все едно колко съм изпил, все едно колко бързо съм го изпил, ефектът от алкохола изчезна. Нямах избор - нито можех да пия, нито можех да не пия. И се озовах в АА. И точно на първият ден от третия ми месец в АА осъзнах, че вече имам избор. Избор не в пиенето. Избор да опитам, ако искам, това, което ми предлага АА, всичко, което ми предлага АА. Не само да ходя на сбирки, ВСИЧКО. Не исках живота си от тези осем години, не исках и живота си от тези години след тези осем преди да дойда в АА. Можех да опитам и да се откажа. Имах избор. Благодарността - истинска, жива, преживяна дойде, най - после я почувствах, защото най - после попаднах на едно място, където много бързо се отказах аз да създавам правила, щото много знам и щото много съм ителигентен, а аз да се съобразявам с традиции, родени от опит, любов и служене.

Пожелах да имам спонсор. Ха, да видим какво ще стане, ако ще и някой да ме командва.