|
мантра
Тълковен речник
рел. В индуизма и будизма - магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.
Главата "Мнението на лекаря"/ доктор Силкуърт, главен лекар на водеща в САЩ клиника за лечение на алкохолизма и наркоманиите/, Голямата книга на АА:
"...Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга...
Всички те имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Този феномен/изключително явление/, както вече посочихме, се проявява във феноменална физическа телесна жажда/един вид алергия/, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание.
Това твърдение ни хвърля веднага в горещи спорове. Много е написано както за, така и против него, но общото становище между лекарите е, че повечето хронични алкохолици са обречени.
Какво е решението на проблема? Вероятно най - добре ще успея да отговоря като разкажа за опита/вижте, сега, доктор Силкуърт не споделя за догми, за мантри, за знания, за научни открития и постижения, а ще споделя многогодишен опит и наблюдения над хиляди алкохолици в практиката си на водещ психиатър. Ей, точно това, точно тази дума "опит" не достигаше до мен в началото, защото пак цитирам:"... с ултрасъвременните стандарти и научния подход към всяко нещо ние не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим силите на доброто, които стоят извън нашето синтезирано познание."За мен, без коментар./, който натрупах с един от пациентите си.
Година преди въпросния случай в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше патологични умствени нарушения. беше загубил практически всичко, за което си струва да се живее и можеше да се каже, че живее само, за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. ТОЙ ПРИЕ ПРОГРАМАТА, ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. за мен това бе напълно непознат човек и така си тръгна."
Цитирах не Бил Уилсън, не доктор Боб, не който и да е спонсор или спикер от АА. Цитирах доктор Силкуърт. И преди да продължа, ще цитирам нещо от Светото писание, без да го тълкувам:"...Който има очи да види, който има уши да слуша..." Няма да го тълкувам по единствената причина, че се доверявам на казаното от дядото на Бил Уилсън на смъртния одър:"...че в небесните сфери звучи музика, но че проповедникът няма право да му казва как да я слуша."
В началото, когато сам четях Голямата книга на АА, защото за два месеца забравих, че съм дошъл в АА за помощ, защото сам не мога да се справя с алкохола... Защото от раз ми се отне желанието за пиене и изведнъж пак, за кой ли път, отново си повярвах - не ми трябва програма със спонсор; когато в групата говореха за Бог, за Висша сила, за молитви, външно нищо не показвах, но вътрешно леко се дразнех, не исках и за това да слушам. Това, обаче "леко се дразнех", може би е било първото нещо, което ми е въздействало като резултат от груповото съзнание, като резултат от това, че не пропусках сбирка на групата на АА, в която бях и в която съм и сега. Аз не можех "леко да се дразня". Защото повярвам ли си, аз изригвам, оплювам, наранявам, коля и беся...Сега преживявам нещо ново, докато пиша - може би, този път в АА, благодарение на тези първо хора и след това алкохолици в групата, този път, чак толкова много не съм си повярвал. Яко е действала тогава в групата Втора Традиция на АА, без да съм я чел, без да съм чувал въобще за Традиции на АА. Четяха се Традициите на АА, ама аз не слушах, защото вече подреждах в главата си какво точно ще споделям - как съм започнал да опознавам себе си, как не ми се пие, колко вече знам, разбирам, схващам...И за Бог, за програмата на АА, за спонсор... нито дума - мълчалив бойкот в мнима толерантност. Това го мога, защото съм изкусен манипулатор в преднамерена честност. Ха - ха - ха. Отплеснах се, като в повечето случаи. Нищо. Продължавам да се уча. Не се отказвам.
Та, когато четях в началото сам, това, което по - горе цитирам, единственото, което си казвам беше:"Да, бе?!Чак пък напълно непознат човек? Не можел да го познае? Не пил алкохол само една година и толкова се променил, че чак доктор Силкуърт не може да го познае?!Това са приказки от Братя Грим!Кого лъжете, бе? Мен? Че аз толкова повече от една година не съм пил алкохол преди време, а пък всички ме познаваха. Все същият си бях. Вряках, кряках, винаги бях най - правият във всичко, организирах, наставлявах, управлявах, командвах... и си оставах нещастен и неразбран. И никой не ми каза:"Сандьо, откакто не пиеш, много готин пич, си станал! Направо не можем да те познаем!"
Когато четях сам, въобще не виждах, а пък го четях, въобще не чувах, а пък на сбирки го слушах, точно това - "той прие програмата, очертана в тази книга."
Е, как да стане сега тази работа?! Хем не искам да слушам за Бог, защото се бях отвърнал от Него, хем да не слушам за спонсор, хем да не слушам за програма...
Но иначе, съм голяма отвертка - в АА съм, но съм в старите идеи, в старите мисловни схеми и най - важното, няма как да схвана, че със спирането на алкохола, че със самото непиене нищо ново не предприемам - поставям само началото, дремя, самозаблуждавам се, лежа на стара кълка, на старото "трепетно очакване" - вече не пия, не ми се пие и всичко в живота ми трябва да се подреди. И какво значи за мен "всичко" и "в живота ми", и "трябва да се подреди"? Отговорът за мен е много прост, ама днес - всичко от сутрин до вечер ще се случва така, както на мен и само на мен ми харесва. Няма да оставам без работа, няма да оставам без пари, всички ще ме харесват, всички ще ме разбират, всички ще ми прощават, защото аз мога да греша, но другите не могат да грешат. Друга е логиката на живота. И днес имам проблеми, но не са на живот и смърт. Едни мога да разреша днес, други някога си, а някои изобщо няма да се наложи да разрешавам - или отминават, или са били само в моята глава - филми, по простому, филми на егото ми, на желанието ми да се поставям все в центъра на събитията, а пък истината е, че не аз съм центърът във владеещото ми всяка частица на тялото ми чувство за себеправедност.
Ако през тези две години и половина откакто съм в АА и не пия от сутрин до вечер единствено и само съм си повтарял "мантрата" или "догмата" "нито капка" има вероятност и до ден днешен да не съм пил. Но това аз вече го бях правил извън АА. Трезвен бях, да! Но не беше живот в трезвост. В една от книгите на АА "Живот в трезвост" има да го кажа съвети, правила и т.н., които е добре да спазвам, които може би звучат като мантри. Но те няма да имат, не могат да имат дълготраен ефект и не точният и необходим ефект, ако не приема и практикувам програмата на АА, очертана в Голямата книга на АА, във всички сфери на живота си. Програмата на АА за мен е път, пътят се казва "Живот на духовна основа". От "Историята на Бил", Голямата книга:"Защото, ако един алкохолик не усъвършенства и не разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа , той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така."
.
|
За мантрата и...
