Да разкажа и аз. Историята на моето пиене е досущ като десетки други истории в този форум затова не я смятам за интересна. Когато стигнах дъното, то изглеждаше така: съпругът ми, след многократни надежди, че ще изтрезнея, беше вдигнал ръце и заминал за неопределено време. Прекият ми шеф във вестника, в който работя, ме помоли да си взема продължителен отпуск и да си реша проблема (а аз мислех, че никой не знае!). Най-добрата ми приятелка ми обърна гръб, каза, че не може повече да ме гледа в това състояние. Майка ми се беше поболяла от отчаяние. Моето здраве също беше разклатено... И така, останах сама. Болна, без съпруг, без работа, без близки. Тогава спрях да пия (как, защо и къде спрях също няма общо с темата). Оттук нататък какво се случи:
Съпругът ми се завърна с доста опасения, не вярваше, че този път ще успея. Половин година по-късно вече беше обнадежден, а днес - 6 години по-късно, е напълно спокоен що се отнася до мен и алкохола. Имаме си своите кошмари, преживяхме много, но важното е, че миналото вече не пречи на настоящето. Това се случи обаче, защото аз не просто спрях да пия, а драстично се промених. Промених стратегията си за справяне с проблемите, промених житейската си философия, нагласата си към света. Станах спокоен, дружелюбен, отговорен и весел човек.
Една година след като спрях алкохола, нямах следа от какъвто и да било здравословен проблем (черен дроб, гастрит, нервни кризи, безсъние и т.н. всичко отшумя.) Междувременно бях започнала да спортувам редовно, а и със съпруга ми решихме да живеем през зимата в София, а от април до ноември - на вилата. Тя е съвсем близо до града и пътуването до работата не е проблем. Там се захванах с градинарство. Днес имам (сега ще се изфукам най-безсрамно) умопомрачителна цветна градина с повече от 200 розови храста, направена със собствените ми ръце до последната тревичка. Естествено, че и зеленчуците лятото са екологично чисти и отгледани от мен. Цяло лято идват приятели, почти всеки уикенд се пали барбекюто; това, че домакинята не пие, никак не пречи на веселбата.
Работата... В началото се чувствах изключително засрамена пред колегите си, които, както се оказа, са били отдавна наясно с проблема ми. След може би една година аз самата почувствах приятелско отношение и осъзнах, че притеснението ми се дължи на лично мои силно преувеличени комплекси. Казах си, че в края на краищата аз сега не пия и утре също няма да пия, и вчера също бях трезва. Започнах да поемам повече отговорности. Започнаха и да ми ги възлагат. Станах отговорен редактор на ново списание към нашата медия. Страхът, че няма да се справя, беше изчезнал. Вече с всичко можех да се справя. И не само в журналистиката. Издадох нова книга след 15 години творчески застой (алкохолът беше убил и това). Сега пиша нов роман.
С една дума: хепиенд. Благодаря на Бог за него и го пожелавам на всички!

Редактирано от memi2011 на 02.12.14 16:01.