|
Здравей.
Стана ми смешно от израза,как възродихте кариерата си?
Чак пък кариера..
То един алкохолик на колкото и престижен пост да е,със системно пиене,се стига до социалната или бюрото по труда.
Радвам се много за едно,че не стигнах дотам да загубя и работа,и семейство,дом и всичко.
Преди това обаче с глупостта си съумях да си изкарам две предупреждения за изгонване от работа,заради пиене по време на работно време криейки се,както и за фъфлене,залитане и неадекватност по време на работа.
Работя в ресторант,с табла..как съм отсервирал по две,три табли наведнъж само аз си знам.
В такова състояние.
Кариера като алкохолик просто нямаш.
Винаги ми е била смешна тази дума,незнам защо,може би понеже съм виждал колко пагубно за хората е,да тичат подир кариерата,да жертват всичко в името на шефското потупване и повишение.
Аз лично съм такъв човек и характер,че органически не понасям подлизурковци и подмазвачи.
Както и хрътлите на този или онзи отговорник.
За мен е долно нещо да ходиш да слухтиш и да донасяш на шефовете си,отговорниците.
Затова и не съм напреднал в службата или кариерата..
Тук става въпрос,да опазиш семейството,работата и статута който имаш.
Но това става след като наистина се предадеш за идеята,че можеш да пийваш безнаказано.
Пък дори и по време на работа,като мен.
Нямаше как да пия в къщи..затова използвах всяка свободна глътка въздух за да се упоя доколкото да не ме усетят.
Но това периодически се случваше.
Най-фрапантния пример е когато ме пратиха на консултация,преглед и изследвания относно вените и тромбофлебита в друг град.
Имах свободен ден от работата..бях си скрил няколко бири за да си ги взема от контейнера за боклук рано рано..хвърляйки боклука по път за града и влака.
Естественно имах половин час преди влака,магазина за алкохол беше отворил,решетките бяха вдигнати(понеже в Норвегия Винмонопола,магазина за алкохол,където единственно се продават спирт изглежда като затвор когато е затворено)и аз си купих едно 400мл патронче уиски и още няколко бири за изпът.
За 1 час изпих горе долу патрончето и няколко бири..и от алкохолния бърз кик..слизайки в града на гарата където отивах,се проснах на перона падайки от влака.
Пообелих колената и едната ръка,вдигнаха ме кондуктора и един полицай от влака..и аз отивайки доста по-рано преди часа,поне 2..3 часа..понеже щях уж да разглеждам града пред жена ми поне което казах,побързах да намеря ннякаква тоалетна..та да си допия на воля бирите и уискито.
Часа още беше 11,30.
После тръгнах за още бири..намерих магазин и взех една шестица..от по половин литър бутилката..
Съобразих все пак че съм яко буфкан вече..и върнах две бири обратно.
С четворката ..пак към някое тихо място..до градската църква.
Там ми се допика от бирите,и се изпиках на едната страна на църквата.
Сега като го пиша..направо ми иде да си набия тукатите..
Някакви стари хора ме видяха и ме засочиха с пръст.
Побързах..но се опиках в бързината да изчезна.
Реших че ще търся болницата..
Докато я намеря,доста пъти бърках пътя и с фъфлещ глас по обяд,питах тук таме за пътя.
Намерих я..имах още две бири.
Които изпих в тоалетната на болницата.
Бях вече много пиян.
Дремех..накрая не съм се усетил..и пак съм се опикал..тоя път на целите дънки.
Събудих се..сякаш от оня свят ме викаха,беше ми дошъл реда.
Хората ме гледаха все едно някое зомби виждаха.
Бях и изтървал и остатъка на дъното от уискито и се беше разляло по пода и беше осмърдяло чакалнята.
При доктора се стараех да стоя на два метра поне дистанция..той се приближи ..аз се дръпна..
и бях нагълтал поне три силни дъвки.
Нямах късмет,накара ме да се съблека..и лъхна яката миризма на урина.
Тръгна да звъни на моята лекарка...спрях го с рев и плач на колене..да не вика полиция,санитари..служби.
Че ще ми вземат детето и няма да го видя повече му казах.
Клех се пред него,че отивам във АА.
Веднага след като се върна в къщи,ако жена ми вече няма да се е развела с мен.
Не и бях вдигал цял ден.
И тъщата звъняла,и тя..аз само смси.
Които бяха грешни половината от тях,толкова съм бил пиян.
Нямаше смисъл да крия.
Звъннах и и и казах всичко,какво се е случило.
Това беше последния път в който съм пил.
Беше отдавна.
През 2009 год пролетта.
Бяхме в процес уж да се разделяме.
Беше ми стегнала багажа и беше приготвила формуляр за развод.
Тръгнах веднага на АА.
Исках само от нея един,два месеца..последен шанс.
Знаех че вече съм стигнал дъното.
Плачех всеки път като детето говореше с мен,татко това..татко онова.
Нали имах същия баща и аз,алкохолик.
Това ли исках за детето си?
От тогава,всичко се промени доста.
2010 год спрях и цигарите,6 месеца по-късно може би беше.
По модела от алкохола..от раз.
Разбрах,че при мен няма половинчати решения,контролираното пиене и пушене не бяха за мен.
Осъзнах с времето че каквото и да правя,прекалявам с него.
Реших да се опитвам да прекалявам със голямата загриженост към семейството ми..и нещата се получих.
След като изместих полюсите.
Благодаря на АА клуба тукл= в Норвегия,но истински важния път сам го извървях.
След спирането на алкохола..всичките онези страхове,съмнения и депресии..се превърнаха в кураж и увереност.
Не съм на 100пр пробивен,не съм изградил кариера,но си върнах истинския живот обратно.
Живот с алкохол при алкохолика няма.
Но този днешния ..без алкохолен живот е много по-добър,смислен и сякаш живея за първи път истински свободен от това което ме погубваше.
Дано да съм бил полезен.
Благодаря ви.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
|
Re: Как възстановихте семейството и кариерата си? [re: memi2011]
