Разбира се, че е имало такива моменти, когато ми се е струвало, че съм като другите и нищо няма да ми коства да изпия една бира да речем. Не мисля, че има алкохолик, бил той и с дълга трезвеност, на който да не му е минавала мисълта за пиене. Понякога дори сънуваме, че пием и се събуждаме с ужас. Това е напълно нормално. Вследствие дългите години на пиене умовете ни са до такава степен изкривени, че всичко е повредено. Чувства, мисли, отношения, характер. Аз лично се опитвам да прогонвам такива мисли още щом се появят, но не винаги ми се получава. В тежки моменти се моля и благодаря, опитвам се да си припомня как се чувствах когато излизах от запой. Припомням си, че мога да не пия само днес. Обаждам се на някой алкохолик и дори и да не говорим за моето състояние разговора помага. Старая се да правя нещо или да се срещна с някого просто за да не стоя в главата си, защото от опит знам, че това е опасно. Много от нас са склонни да зациклят на определени мисли или състояния и това след известно време неминуемо води до взрив. Ние сме склонни да се съсредоточаваме върху негативната страна на нещата и с нашата способност да преекспонираме всичко, тоест да правим от мухата слон, може да стане много страшно за нас. Въпрос на време е да последва взрив. Дори и да не посегнем към бутилката около нас е трудно да се стои, защото хвърчат шрапнели. Но с времето започваме да се приспособяваме как да се справяме с такива състояния. Търсенето на собствените грешки, а не обвиняването на другите, търсенето на висшата сила и споделянето, всички тези прекрасни неща в АА водят бавно и постепенно до една личностна промяна, която първо другите забелязват, но постепенно човек усеща, че му се живее и че живота е хубав и без алкохола. Стария живот става невъзможен и не ти остава нищо друго освен да търсиш своя нов път. А това е приключение, което си струва да преживееш. Усмихни се. Има изход!