|
Живеем сред хора, на които алкохолът не вреди. Около нас се пие - това е факт. Няма начин поне веднъж в годината, за секунда, за миг, да не ни мине мисълта: "Дали пък това уиски е толкова хубаво, колкото го хвалят...." Или нещо подобно. Сигурна съм, че на всеки се е случвало. Интересно ми е какво казва вътрешният ви глас в тези редки случаи. Какъв монолог протича?
На мен ми се случи миналия уикенд. Имах гости на вилата, донесоха като подарък красива стойка за вино от ковано желязо и вътре поставена бутилка. Понеже пък съпругът ми предложи домашно вино и всички го предпочетоха, тази бутилка така си и остана в поставката за украса. Отидоха си гостите на другия ден, мъжът ми и той се прибра в града, а аз останах да поразчистя. И вечерта си седя - доволна, спокойна, отпочинала, чета си книга. По едно време погледът ми се спря на поставката. И ми минава мисълта: "Колко красив сувенир! А и това вино сигурно е скъпо..." Развоят на мисълта ми беше следния: "Да, ако човек може да пие, не би било лошо в тази хладна вечер да си налее една чаша. Жалко, че не мога да пия. Що пък да не можеш една чашка? Ами защото няма да е една, нали знаеш, цялата бутилка ще е. Е, ти ще внимаваш. Че аз, ако можех да "внимавам", нямаше да се докарам до там. Само тази вечер... Да, бе, да! Още утре сутринта ще се събудиш с главоболие и жажда за бира. Тя няма да е една. Вечерта пак ще пиеш, сигурно водка. После пак бира. След седмица ще си парцал. А след месец? О, я стига гадни мисли..."
И на това място умът ми сам се върна обратно към книгата, която четях. След няколко минути тотално забравих за виното.
Та, случват ли ви се такива моменти?
|
Какво казва вътрешният ви глас при мисълта за алко
