Re: Защо бяхме избрани / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Не знаех защо съм избран. Не знаех, че съм избран. Още по-малко можех да допусна, че съм избран по милостта на Бог. Какъв Бог, та аз бях атеист, вярвах само в себе си.

Знам само, че след 30 години ежедневно пиене, бях на края на силите. Май и това не е истина, щото бях мъртъв, само дето още мърдах, за да купувам и да наливам в дупката. Преди се опитвах да се измъкна, да не пия, да отричам, да променям, да живея без алкохол.

Преди се опитвах. Много, от все сърце, със всичката си воля се стараех, да спра да пия. Бях сигурен и убеден, че ако можех някак си да спра, всичко, с магическа пръчка, ще се оправи. Понякога успявах, особено в началото. След месеци непиене, убеден, че съм като всички други хора, започвах отново, контролирано, като нормалните хора и винаги попадах обратно в дупката.

Последните две, от тия трийсет години, спрях да опитвам, само наливах. Примирих се с ада в който вегетирах, нямах повече сили да се старая да живея. Нямах сила дори да умра. Само наливах .

Но не се признавах за победен, не се признавах за алкохолик. Имах си своята гордост, своята себеоценка, своето достойнство. Нищо, че бях мъртъв, нищо че не можех да мърдам, нищо, че можех само да наливам в дупката.

В един миг, миг на просветление, видях болката и омразата в очите на децата си, ужаса в очите на жена си, безсилието в очите на съдружника си, отчаянието в очите на родителите си. Не се впечатлих, дори не се трогнах. Та аз бях най-добрия, най-любящия, най-грижовния, най-достойния, най-честния, най-онеправдания, най-работливия, най-умния, най-силния, най-могъщия, най…

А защо точно на мен се случваше всичко това?

Самосъжаление, колко сладко си ти. Знам как да те подсиля. С лекарството, с лекарството за щастие.

Но и то вече не действаше, въпреки опиянението от алкохола, не забравях.

Мислите продължаваха да ме измъчват, ужаса от това, че съм загубил контрол, че вече нищо не мога да променя в живота си, се промъкваше дори когото бях мъртво пиян. Загубих всякаква надежда, всякаква вяра, че ще стане Нещо и аз на бял кон ще се върна в Живота огрян от светлина.

Предадох се, пречупих се, наистина умрях и този път го знаех, наистина го осъзнавах. Бях кръгла нула, нищо, отпадък, дупка. Всичко се срути. Нямаше повече смисъл. Признах пред себе си, че съм безпомощен. Исках да ме няма, исках да умра, но не можех.

Потърсих помощ.

Родих се на 09. Май 2012 година - по милостта на Бог. Прекрачих прага на АА и се озовах вкъщи. Въпреки че не разбирах онова, което се случваше около мен и със мен, спря да ми се пие, а няколко месеца по-късно започнах 12-стъпковата програма на Анонимни алкохолици със спонсор и днес съм щастлив и свободен човек. Свободен, не знаех, преди не знаех какво означава това.

Макар в началото да се присмивах, разбрах, видях и се убедих, че болестта алкохолизъм е по-опасна, по-страшна, по- смъртоносна и по-неизлечима от всяка друга болест, дори от рака. Освен всичко друго е прогресираща. Без дори минимален шанс за връщане назад. Убедих се в нейната коварност, в нейното всемогъщество и в нейната объркваща страна.

Но изход има. Намерих го чрез Дванадесетте стъпки и Дванадесетте традиции на Анонимни Алкохолици. Днес за мен се сбъдват, едно след друго, Дванадесетте обещания от Голямата книга.

Днес съм щастлив, че съм алкохолик, че предприех тази Програма за възстановяване и че мога да помагам на страдащите ми събратя.

Днес зная защо съм избран. Спасение има и съм готов да покажа лично на всеки, който честно поиска да спре, какъв бях, какво се случи и как излязах на Пътя на щастливата съдба.

Изход има!

Радо Алкохолик

Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 13:58.Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:01.Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:02.Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:04.Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:13.Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:18.