Благодаря Харакири!

Не съм сигурна,че след такова писмо на анонимен алкохолик,трябва и може да се каже каквото и да било.Но все пак си позволявам да пиша,защото на мен всъщност не ми се е случило нищо от това.И въпреки това,умирах.Умирах в удобната си къща,умирах уважавана и успяваща в професията си,умирах оценена сред приятелите си,умирах,обичана в семейството си.Смътно си давах сметка,че някъде,някога в живота си съм направила неправилния избор,който е повлякъл след себе си други грешни избори.Че някъде съм пресякла някаква граница,която не бива,не може да бъде пресичана.Думичката "умирах",мога да заменя с "не можех да живея".Да,беше ми напълно невъзможно да живея.Докато си задавах въпроса "Защо?",се въртях в кръг.Лабиринт.Отново и отново се връщах в изходната точка.Видях изхода,когато си зададох въпроса "Как?".Как да живея в днешния ден.Как да живея със себе си.Как да живея с другите.Въпросът "Как?" се превърна за мен в универсалния ключ.Може би,защото по този начин поставен,този въпрос предполага задължително две неща-сегашно време и действие.Всъщност....и още много други неща.Но,наистина се почва от там,от Акрон,където един пияница е потърсил начина,как да остане трезвен,дори не днес,а само тази вечер,дори,може би,не и тази вечер,а в този миг.В този миг,когато е стоял пред отворените врати на бара и меката светлина и приятната музика го е примамвала да влезе.Как...?И той вдигнал слушалката на телефона.

От там нататък било по-лесно.