Това, че не пиеш е най- важното.
Под влияние на алкохола нещата са несравнимо по- зле както психически така и физически за теб.

Има три типа / като цяло/ деца на алкохолици - първите развиват страх от алкохола и никога не докосват алкохол. Обикновено това си отношение го изискват и от другите.
Вторите- започват да пият по малко или еднократно в големи дози и съотватно си мислят, че алкохолът не им влияе така както на родителите им. Накрая стигат до положение на зависимост и от тук положението им е по- сложно от на останалите. Поне до сега никой не отрича наследственото предразположение към зависимости и наследствената реакция към алкохола и не само към него.
Третия тип е най- опасен защото се основава на "какъв бащата - такъв и сина" и на "какво е писано". Такива деца вървят по стъпките на родителите си дори да разбират, че са обречени.

Аз също си казвах и казвам и съм убедена, че никога няма да бъда като баща ми. Същото се отнася и за сина ми.

Никой не можеш да промениш.
Това не е вя,но Всеки се променя и обикновено към по- лошо Ти също се променяш. Друг е въпросът, че не се променя в посоката в която ти искаш. Постоянният контрол е вреден и за двете страни, но без контрола и незащитаване на интересите ти също. Някъде има граница и тя е различни за всеки. Границата за всеки трябва да е там където не вреди на него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите