|
Чърч, благодаря ти. Точно защо ти благодаря, няма да обяснявам. Една алкохоличка казва:"Сбирката на АА не е изповедалня." Та и тук, нищо лошо да сме честни, но...
Не знам, дали съм прав/не за това съм ти благодарен/, но съм си полезен за себе си, когато споделям тук. Ако съм полезен и за някой друг би било добре. Да бъде Неговата воля.
Чърч, защо не опиташ само в една ситуация, само с един човек да не отстояваш себе си? Чърч, защо не опиташ само един път, да захвърлиш, да запокитиш и аз не знам къде, твоята силна воля, твоята логика за правилност на нещата в твоето време. Чърч, о, кей, имаш воля, имаш силна воля. Добре бе, хайде един път използвай тази твоя силна воля да приеме волята, желанието, мисленето за правилност на някой друг, все едно в каква ситуация, все едно, дали този някой друг носи истината или не носи истината в дадения момент. Хайде да видим, ако действаш само един път срещу твоята силна воля, какво ще стане - ще умреш ли, ще падне ли главата ти, ще се запиеш ли... Опитай и да видим. Може пък да изпиташ някакво ново, непознато чувство... Може пък да се появи у теб грам спокойствие в резултат, че си действал против твоята силна воля. опитай нещо ново бе, Чърч? Що да не опиташ? Споделяш, "но не се предавам". Пак не се предавай бе, Чърч. Ама опитай нещо различно, за да останеш в позицията, че не се предаваш. Може пък точно в твоята логика, действайки по този начин да мислиш, че се предаваш, а пък да те изпълни чувството/ не мисленето, твоето мислене, да не казвам измисляне, че ще започна да те съдя, а пък това не е моя работа/ за победа, за една тиха, скромна, изпълваща те с благодарност и нищо друго, победа. Понеже искаш да управляваш живота си, да наваксваш... Добре, нищо лошо. Ама що да не опиташ да управляваш живота си, като се оставиш, например, твоите шефки да управляват живота ти.Управляваш живота си, като се оставяш твоите шефки да го управляват. Що не опиташ да се самозаблудиш, щото са ти шефки. Нали в най - простата логика думата шеф, точно това означава - да управлява, да командва. Опитай да си харесаш шефките. Те, може би са много грозни, например. Е, грозни, ама не може да няма нещо мъничко хубаво у тях , чисто физически - я, очите, я ръцете, я краката, я гърдите, я ушите... Сега, ако вземеш да опиташ, да не се влюбиш в някоя от двете? Щото на мен малко ми трябва да си измисля, че съм влюбен. А пък то не съм влюбен, ами загубен! Ха - ха - ха. Пък може и да притежават някакво качество в характера си, не само недостатъци.
Аз ходя на сбирки на АА, защото не се чувствам различен сред хора с моя проблем, проумявам, че само си измислям, че "на моменти сякаш цял свят е против мен". И мога да живея в момента извън АА. Да живея моя живот, не живота на другите около мен, когато се опитвам да ги променям, защото съм прав. Сега, почетвъртвам сигурно, но "ледът е тънък". Изтривалка за околните няма да ставам/това го споделя "моят" доктор Боб/, но търся Неговата воля. Моята силна воля я захвърлям, старите мисловни схеми в моята логика ги захвърлям, защото нали самата истина е, че с моята силна воля и с моите схеми стигнах до алкохола и в един момент незабелязано, неуловимо, непроумяемо, загадъчно, коварно, объркващо "ме гепи", "отключи се" прогресиращата болест "алкохолизъм". Затова се опитвам да упражнявам в живота си 12 - те духовни принципа на АА. И както ти споделям всичко това, точно преди месец може би, не искам да ходя на сбирки на АА, защото съм сърдит, обиден да кажем на алкохолика Х., или на алкохоличката У. Ама не си го признавам, защото съм прав. Забравям, че и днес съм трезвен, защото и пак забравям какво и как направи за мен Братството на АА. Братството на АА не са алкохликът Х., или алкохоличката У. Братството на АА са 12- те традиции, 12 - те стъпки и всички алкохолици, членове на АА, а не само алкохоликът Х. и алкохоличката У. и продължавам да се връщам. Това е моят избор, моята свободна воля. В АА "намерихме общо решение. Намерихме изход, с който всички сме напълно съгласни и който ни обединява за братски и хармонични действия". Сега, нали знам, че "да се ядосвам е да се наказвам за грешките на другите". Е, и какво като го знам, когато не знам какво да предприема като действие, за да не се наказвам. Вече се опитвам да действам. Моят първи спонсор търпеливо с всичкото спокойствие на света ми повтаряше, все едно, ми го казва за първи път:"Запомни, че търсим, откриваме, ако ни Се открие, единствено и само своите грешки." Много трудно ми беше, да споделям, да признавам своята грешка, без да спомена колко другият е сгрешил. Бях дълго време, без да си давам сметка за това, манипулативно честен. Все едно крещях - признавам си грешката, ама искам да ме разберете, щото вижте как другият колко много греши. Това за мен не работи, така не работи, защото по този начин, чисто и просто съм си залепил на челото:"Да се ядосваме за грешките на другите, значи да наказваме самите себе си." На челото ми това в знание, а вътре в мен яма, която запълвам с гняв и нямам мира, нямам спокойствие. А пък знам, ама не знам какво да направя.
"Където има воля, там има и начин"! Зависи, чия е волята и има ли го покоя в мен?
Господи, благодаря Ти за Твоята милост. И днес съм трезвен. Господи, дай ми силата и днешния ден да го изживея миг по миг в самия миг. Да бъде твоята воля, а не моята. Амин.
|
Re: болестта алкохолизъм [re: Church enemy]
