Радва ме това което съм,което съм постигнал с кръв и пот.
Радва ме семейството ми.
Нещата никъде не са идеални,но ме радва това..че отсях житото от плявата.
Като малък имах страшно много (приятели).
Кой от кой по-верен и по-голям.
След 12,13 години живот в чужбина,мога да ти кажа че са не повече от двама-трима тези,които все още се сещат за мен от България.
Колкото и рядко и постно да е това сещане за мен.
А като си спомня,че ризата съм си свалял за хората.
Разбирай,буквално за почти всеки.
Със добри чуства,със никакви задни мисли,заради самите тях и заради това че съм ги мислил за приятели.
Понеже съм само дете,съм компенсирал със страшно много хора.
От този тип бях преди,че бях душата на не една компания.
Последните си пари съм си давал да черпя и за назаем.
Може би съм го правил,за лично удовлетворение..бил съм малкото копие на баща ми.
Той беше същия,с тази разлика..че умря от пиене да се доказва колко свестен е за хората..сиреч пияндетата.
Че и заеми правеше да ги черпи.
С годините разбрах колко погрешно е било това да си добър и безрезервно доверчив и алтруистично настроен.
Почнаха да стигат думи до ушите ми че съм бунак,и пак щели да ме измуфтят.
От това време ..днес нищо не е останало.
Станах мълчалив по принцип към хората..дори и да говоря,нищо не давам вече кой знае какво,не обещавам..гледам да има справеливост в даване ..получаване ..в жестовете.
И познаи..оказва се че болшинството хора..и тук в Норвегия,и българи и норвежци..пък и други..както и в бг когато си ходим са едни несериозни и неточни боклуци.
С времето отхвълих чуството за вина че проблема е в мен.
Понеже знам че съм човек на точността и качественността.
Радва ме това..че не съм част от тази маса хора.
Не съм,никога не съм бил,не искам да бъда и няма да бъда.
В това изречениое може да бъдеш сигурен,че ще го спазя до сетния си дъх.
Но...това не омаловажава това което масата хора никога не е научила и няма да научи.
Че..за да получиш отношение и уважение ..първо трябва ти да ги дадеш.
Не само да очакваш такива,а никога да не даваш.
Знаеш ли на кой са му простени винаги вечните грешки??
На пълния идиот.
Дано си разбрал..какво обичам.
Колкото и да ти се струва невероятно има неша които обичам,въпреки негативизма ми който е много силен..признавам.
Не искам нищо да се върти около мен..но няма и никога да се оставя да ме правят на терлик разни духовни инвалиди и недорасляци.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!