Благотворителност,казваш.Знаеш ли,Меркуриал,имам чувството,че си юрист,че си прочела нашата десета традиция,в която се казва,че АА не се произнася по въпроси,които не са свързани с неговата дейност и че искаш този път да ни хванеш в коравосърдечност,освен гнева ти към АА,се намесва и някакъв професионален рефлекс.Както и да е,може да е така,а може и не,но ще ти отговоря,защото аз и моето семейство имаме лично отношение към тази тема.Много помагах през живота си.Имах желанието,имах и възможността.И парадокс-колкото повече помагах,толкова повече се напивах.Звучи грозно и скандално,това последното изречение,нали?Да,ама не съм свършила.В АА разбрах,че освен добрите си намерения и реалните практически действия по благотворителността,съм имала в душата си и още няколко нещица.Като например,гняв и пълно неприемане на факта,че едно дете може да бъде оставено от майка си на някаква гара,че може да има слепи,сакати хора.Аз и досега нямам отговорите,защо е така,но приемам ФАКТА,че има такива неща и ако мога да помогна по някакъв начин,това е благословение.Само че тогава, преди АА,не бях благодарна,че просто мога да помогна.Тогава имах налудната амбиция да променя това.Така назначих едно полусляпо момиче на работа.В продължение на година и половина я накарах да живее в лъжата и илюзията,че може да се справи.Но тя не можеше.Просто не виждаше.Накрая капитулирах и се върнахме и двете в реалността,с което и причиних дълбока рана.Помагах и на деца,но там имах очакването,че помощта ми ще се реализира като образование,качествен живот и благодарност към мен.А това не винаги се случваше и това не е безкористност като моя собствена мотивация.

Сега доколкото мога продължавам да помагам,без да очаквам резултати и без да вкарвам хората в собствената си нереалност и своеволие.И започна да ми се получава много по-добре от преди.Вече знам,че не мога да направя от незрящия,зрящ.Има Някой,който може,но това с положителност не съм аз.И съм благодарна,и съм трезва.

Но искам да ти кажа и нещо друго извън тази тема.Ти си свежо звучащо,интелигентно момиче,което ме е карало да се засмея на някои от постовете ти.Само че си отровна за хората,които стоят смъртно уплашени в тъмното,в безнадеждно състояние на духа и тялото и още не са пристъпили прага на АА.С хирургическа прецизност заковаваш хората,чиито писания не звучат много добре и си много убедителна.Само че,отново парадокс.Тези хора на мен реално са ми помогнали.Всъщност не става дума за помощ.Става дума за спасение.И пак парадокс.Помогнали са ми не с обяснения и успокоения,а с изказването на нелицеприятната истина за мен,нещо като шут.Нещо като голяма радикална хирургическа операция на тумор,обхванал жизнено важни органи,при която пациентът трябва да активира всички съпротивителни сили за да оживее.Разбираш ли,трябва да се оперира,иначе ще умре.Просто няма друг начин.Няма начин да се разбира напълно изкривеното мислене на човека,страдащ от алкохолизъм,независимо,дали пие,или не.Става дума за страшни мисловни дефекти и сбъркана реалност,за страшни беди върху близките,"за ураган,който помита всичко по пътя си".

А,иначе,на конкретния ти въпрос-мисля,че всеки от АА,който се е хванал за духовната програма и я прилага в живота си и всичките си дела,помага,ако има тази възможност.Но ние сме в различни ситуации и това по никакъв начин не може да бъде регламентирано.