Не мисля, че с това, което ще ти отговоря, ще ти бъда особено полезен, но, все пак... Трябваше ми близо година и половина, за да схвана за какво става въпрос. При мен схващането, не знам точно откога, означава да се доверя на някого. Не е задължително този някой в момента на доверяването да ми е първи приятел...В случая по "възстановяването на вредите", ми светна, фонтанелата ми се отвори, когато на плажа, миналото лято, ей, така без повод, от нищото, точно Алкажа сподели няколко изречения и проумях колко "тънък е ледът" в Девета стъпка от Програмата на АА. Осма стъпка в така направения превод на Голямата книга и както доста време я възприемах, но нещо ми липсваше, е: "Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях." А Девета стъпка:"Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други." Нещо много мъгляво, нещо много неопределено, нещо не достигаше у мене като емоция от тази дума "вина"... И по - точно не разбирах какво действие да предприема, за да извърша действието "изкупване на вина"... Вината все пак не е ябълки, амбалажна хартия... и да я сложа в някоя лъскава торба и да отида в някой пункт или каквото щеш там, за да ми я изкупят... Та след разговора с Алкажа се опитах сам чрез гугъл преводач и други начини/защото все пак не запомних всичко, което ми каза Алкажа, но остана чувството, което ме изпълни, а то долу - горе в думи изглежда така - едно голо "извинявай", Sandu пред когото и да било вече не ти върши работа, едно колкото и честно да е искане на прошка не ти върши работа Sandu, дори и да я получиш, дори и да не я получиш!!! Тогава, не помня дали казах на Алкажа, че съм му благодарен, но помня, че бях изпълнен от нещо, което може би е самата благодарност и няма нужда от думи, за да я изразявам.../ да направя "моят" превод на осма и девета стъпки от програмата на АА. Защото мисля, че ти си наясно, че всеки преводач става, един вид, съавтор на оригинала, но и използва думи, които носят неговите лични емоции, когато чете оригинала. И например, някоя дума от превода на мен не ми носи нищо като усещане, като точното чувство, чувството, което е лично за мене. Та, и днес за мен Осма и Девета стъпка звучат така:Осма, "Изготвихме списък с всички хора, на които бяхме навредили и искрено пожелахме да ги обезщетим всички тези хора.";Девета, "Директно обезщетихме тези хора, доколкото е възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други."

И давам един пример, малко едно към едно, но мисля пък, че ще стане точно и ясно за какво споделям.

Имам голям, истински приятел извън АА. Още преди да стана член на АА, той ми даде назаем 15 000 лева, за да ми помогне, когато отваряхме с жена ми 2011 година собствен ресторант. Фалирахме в края на април 2012 година. Не мога да върна парите. И не се обаждам на моят приятел. Накрая, когато бях вече в АА и правих програмата на АА със спонсор, му пиша на мейла къде съм, точно защо му пиша и точно къде съм и какво правя с него. След две седмици, може би, той идва в София по работа, обажда ми се и иска да се видим. Виждаме се. Казва, че случайно е видял и прочел моето писмо, защото отишло в спама на пощенската му кутия. И най - невероятното за мен, което ми казва:"Радвам се, че тогава съм могъл да ти помогна с тези 15 000 лева...И се смее, и продължава:"Ама, както си ми писал, ресторантът е фалирал и май не съм ти помогнал, май съм ти навредил... Когато можеш и ако можеш ще ми върнеш парите." Той се смее, а аз се просълзих. И след разговора с Алкажа, схванах, че мога да се помоля, ако е възможно, ако не мога да върна парите, може би ще има случай, в който и аз не знам как, но да го обезщетя, този мой приятел. Но в девета стъпка се казва "доколкото е възможно"... Ледът пак е тънък. Но, ако съм отговорен... Чувството за вина изчезва. За себе си казвам - ако живея с чувство за вина, рано или късно ще се запия.

И накрая, отново, не знам, дали със споделеното ще ти бъда полезен, защото аз се доверявам на следното. Когато Бил Уилсън/трезвен е от шест месеца/ се среща за първи път с доктор Боб/той не може да изтрезнее/, на финала на тяхната среща, Бил Уилсън му казва:"Имах нужда от друг алкохолик, и вероятно ти ми беше нужен много повече, отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо ти благодаря, че ме изслуша. Сега знам, че няма да се напия и съм ти благодарен за това." Почти едновременно те разбират, че единственият начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за своята обща беда.

Не те приобщавам Меми, не те призовавам за нищо, но ти благодаря, че ме провокира да споделя всичко това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите