|
Оня ден – във вторник, един събрат ми се обади по телефона да ми иска 20 лева на заем. Излезе преди няколко дни от затвора. Престъпление пряко свързано с контролирано пиене. Предложих му да се срещнем и да отидем на сбирка, но той беше зает с нещо. Нормално. Като фон се чуваше лек шум от компания. Явно тренира да пие по нов начин или просто иска да се възнагради след няколкото годинки ограничаване свободата на придвижване.
Това ме сети за миналата година по същото време. Друг събрат, с който се познаваме от около седем години също бе освободен по изтърпяване на ефективна присъда. Изкара точно осемнадесет дни на свобода, преди отново да го върнат в затвора. Баща му ми разправи как го посрещнали. Сварили курбан за здраве. Този път да не се повтарят работите. Събрата естествено не дойде на сбирка. Отпразнува свободата си като „бял човек“ /по негови думи/. И след няколко дни извърши невероятно глупаво престъпление по причина на пияното си състояние. Осемнадесет дни „като бял човек“.
Вчера – сряда – трети събрат ми съобщава за смъртта на свой личен приятел и съсед алкохолик. Шест месеца бил на легло. Старата му майка се грижела за него като за бебе. Вдигнала го на крака. Първата му работа била да отиде до магазина и да си купи едно шише с вино. Първата. Не знам дали е имал намерение да пие контролирано, да отпразнува оздравяването си или нещо трето. Може би да е имал намерение да пие три месеца нон-стоп, както и сторил. Вчера умрял. Днес – 28 август – е погребението му.
27 умряха откакто съм в АА. И с които лично съм говорил неведнъж. Те не можеха или не искаха да приемат нашият начин на живот. По каквато и да било причина.
Вчера – сряда 27 август– гледам четвърти събрат да шета по кошовете. Прекалено е интелигентен и няколко години подред не смята за нужно да обърне внимание на фанатичните глупости, които дърдоря. Доста пъти сме разговаряли.
Пак днес – 28 август – на тази дата се навършват осем години от денят, в който реших да се присъединя към АА и веднага да започна да работя по Програмата за възстановяване. Самото започване на Програмата представляваше присъединяването ми към АА. Това се наложи и по простата причина, че в града, в който живеех, нямаше сбирка на АА. Единственият начин бе да искам да ми се покаже какво да правя и да започна да го правя. Сега виждам, че това е нещото, което предлага АА – Програма от действия, които водят до възстановяване от болестта алкохолизъм. Общо решение. Това присъединяване направих след една година и тринадесет дни без алкохол. И след като на собствен гръб почувствах и се убедих, че не мога да се справя сам, макар и да останах сух сам.
Пак днес – 28 август – се събудих в собственият си дом, мих си зъбите и пих кафе. Малко по-късно ми се обади бат Стефко да ме поздрави за годишнината. Този човек отвори за мен домът си на Рождество преди почти осем години и още много работи свърши за мен през тези години. После на скайпа ми писа Мимето да ме поздрави – третата, която остана трезва тук и с която заедно тримата закрепихме групата си.
Излязох от домът си и тръгнах за работа пеш по главната улица. Тази същата главна улица, по която не смеех да вървя. Завиваше ми се свят, подкосяваха ми се краката, лумбуркаше ми сърцето. По пътя поговорих с един братовчед, който стопанисва заведение и си пиеше кафето отвън. Преди години гледах никой да не ме види. Отбягвах хората и особено близките и познатите. Изпитвах хронично чувство на вина, раздиращо постоянно чувство на страх, прекъсвано от време на време с нетърпими пристъпи на смазващ ужас, задушаващ срам, дълбоко отчаяние, сладко самосъжаление и фактическа невъзможност да работя. Инвалидизация. Страх ме беше от открити пространства, от хорски погледи, от звъна на телефона, от вида на пощенската кутия, от бъдещето, от звуците по стълбището на входа. Яд ме беше на всички хора, които се чувстват добре. Те го правеха за моя сметка, защото аз понасях цялата тежест на битието. Те бяха прости и предатели. Те бяха безпринципни дебили, затова живееха добре. А моята чувствителна душа страдаше. Виждах истината, която тези ограничени медузи не можеха да понесат да погледнат. Пиех за да ги издържам тези мишоци. Защото все пак трябва да има хора, които да са будната съвест на обществото. Отдавна вече не можех да пия. Бяха преминали дните, когато алкохолът ме вдъхновяваше, успокояваше, приспиваше, разсмиваше. Вече не действаше така. Изпадах в ступор. Нищо не чувствах. Само се обезболявах и какво там беше думата за упойката. Анестезирах. Подозирах, че има нещо там с моето пиене, но не можех да разбера какво. Мислех, че ще спра, когато се оправят проблемите. Пия, заради проблемите. Проблемите се задълбочаваха и съответно нямаше никакъв смисъл да спирам да пия, защото можех да спра, когато си искам. Не можех да преценя, че бях опитал да спра за първи път преди цели девет години и не бях успял. Исках да спра, но пак започвах. Исках да пия контролирано, но се провалях. И все пак си мислех, че контролирам положението. Луда работа. Хем да искам да спра, хем да почвам след няколко часа. Хем да спирам завинаги, защото не мога повече така, хем след малко да си казвам, че няма да е проблем да ударя двеста грама водка. Не повече. Ден след ден, ден след ден. Години.
За последните 8 години се промениха много неща. Много слабо казано. Какви бяхме преди, какво направихме и какви сме сега. Това мога да споделя и най-вече да покажа. Самият аз не си вярвам някой път като се слушам как съм живял преди. Струва ми се фантазия. Все едно на някой друг се е случвало. Все едно някой друг се е въртял на шиш години наред. Какво направих – присъединих се към АА като започнах да работя по 12-те стъпки. Какво се случва сега – събирам си багажа, че ще ходя на море. Трезв и спокоен ходя на работа и съм полезен на хората в работата си. Преди АА – скандали, нерви, страх, безполезност, виновни. Самота, отчаяние, безсмислие. Сега – приятели, ама много приятели. От цяла България. Полезност. Пълноценност. Майка ми и баща ми – спокойни и радостни. Брат ми и семейството му – радват се да бъдат с мен. Аз се радвам ако мога да им бъда полезен. Толкова хора, които разчитат на мен и аз се радвам, че мога да помогна с нещо. А преди – мине се не мине време и отивам да ме спасяват, да ме приютяват и да ми дават пари. Да ми търпят изцепките. И клетвите, че няма повече.
Това е при мен положението днес. Сега отивам да си платя някои сметки и да си събирам багажа за морето. Благодаря на АА за невероятният си нов и истински живота. Благодаря на спонсора ми, че ми показа какво да направя, за да получа това, което имат възстановените в АА алкохолици. Благодаря на Бог, какъвто аз си го разбирам, че през цялото време е бил с мен и че сега ме използва по този уникален начин. Моля се още и още и още да бъда използван и да бъда полезен. Благодаря на всички събратя алкохолици, които бяха и сега са с мен по Пътя на Щастливата Съдба!
|
28-ми август
