Сляп, който помага на хората. Ето това е истинско вдъхновение за мен.
Благодаря за споделеното, братя и сестри:



НАМИРАЙКИ ПЪТЯ СИ

Ситуацията на този сляп член на АА му дава уникална способност да помага на другите

Въпреки, че зимите в Уисконсин са брутално прочути, нямаше достатъчно силна буря, която да застане между този алкохолик и неговата болест. Един следобед по време на беснееща снежна виелица, в отчаяна нужда за питие, аз открих себе си – с два литра водка в едната си ръка и с белия си бастун в другата – драпайки по снежен насип. Тогава изпитах момент на яснота. Намерих себе си в това отчаяно място, което Доктор Силкуърт описва така добре в „Мнението на лекаря“. Знаех, че съм алколохик, но не можех да спра да пия.
Роден съм в работнически квартал в Детройт. Моят дядо дошъл от Русия, за да търси нов живот в Америка. Заедно с баща ми и чичовците ми, той открил обещаното в Детройтските автомобилни заводи. Барът на ъгъла беше социалният център на живота ни. Всеки пиеше сериозно, но въпреки това моят баща, чийто прякор беше Булдог, беше единственият алкохолик в тайфата. Постоянно се замесваше в сбивания, гонеха го от работа, не можеше да ни осигури прехраната и дори влезе в затвора. Заклех се никога да не бъда като него.
Когато бях на 5, ме диагностицираха с необратимо генетично състояние наречено хороидеремия. Постепенно, в продължение на следващите 40 години, аз загубих зрението си и станах слепец. Пренесох на училище емоционалната несигурност от дома и още като тийнейджър открих магията на алкохола. Каквото беше спанакът за Попай, това беше и алкохолът за мен. Научих се да лъжа на карти, да крада коли и да бягам от полицията. Дори да не виждах накъде съм тръгнал, бях станал точно като баща си. Моето извинение беше: „Ти също би пил ако имаше моят живот.“
Чрез тежък труд и решителност можах да получа висше образование. Бях професионалист със съпруга и три деца. Но останах себецентриран егоист и пиенето ми попречи да бъда добър съпруг и баща. Някъде във времето пиенето не беше повече въпрос на избор – то се превърна в необходимост.
Със сигурност загубите ме доведоха до АА. Дори да работех по Стъпките и да бях въвлечен в работа по служене, аз не успях напълно да приема идеята, че никога повече няма да мога да пия. Мразех етикетът „слепец“. Добавяйки „разведен“ и „алкохолик“ към списъка със стигмите беше още по-голям удар към моето его. Направих фаталната грешка на алкохоликът, който се пробива: забравих да се боя от болестта си. Така че един ден, на аеропорта Чарлстън, след осем години трезвост, аз знаех, че мога да се справя с едно питие. През следващите две години, както Бил У. Казва: „Алкохолът беше мой господар.“
За щастие, трима приятели, които също имаха физически затруднения и бяха във възстановяването, ме насочиха обратно в АА. Паднах на колене, молейки за помощ и взимайки решение да оставя волята и живота си на Неговата грижа. Скоро след моето завръщане в Програмата научих истинското значение на служенето. Една приятелка от АА написа името на годината, в която бях роден – 1945. Тогава тя ми каза да сложа тире след тази година. „Някой ден“ – продължи тя – „ще има още една цифра след това тире. Целият ти живот, всичко което си бил и всичко, което си направил, ще се съдържа в това малко тире. Така че, Майкъл, какво ще правис с твоео тире?“
Тогава открих, че понеже „аз съм отговорен“, искам да отдам остатъкът от живота си в служене на други алкохолици, особено такива с физически увреждания и на техните нужди да бъде обръщано по-сериозно внимание в самото АА. Тази работа по служене стана моя страст и ми помогна да остана трезв. Отделях много време, за да помагам на местата на сбирките те да получат по-добър достъп. Когато беше възможно, също опитвах да повиша вниманието относно достъпа в местните, общински и областни нива. Бяха направени някои промени и добрата новина бе, че останах трезв.
Въпреки че много прекрасни и отдадени личности работят здраво, за да подобрят положението за алкохолиците с увреждания, ние все още имаме много за вършене. 62 от 104 области на АА имат нужда от специални столове и бройката им бавно расте. За нещастие, много сбирки и междугрупови офиси все още не са напълно оборудвани. Да владея Брайл и да има версии на Голямата книга, 12 стъпки и 12 традиции и друга АА-литература е Божие призвание за мен. Между другото, записаните версии на тези прекрасни инструменти да нямат номера на страниците. Помолих моите зрящи приятели да си представят как държат Голямата книга, в която всички номера на страници са изтрити.
Знам, че мога да направя много повече с остатъка на моето тире. Моята Висша сила ми показа, че слепотата ми е предимство в работата ми по служене в АА. Осъзнавам това всеки ден, докато търся начини да се отплатя за Програмата, която спаси живота ми.
Така че.....какво ще направите с вашето тире?

Майкъл