|
История, която наш събрат преведе с кеф.
Останах без думи. Имат хората дори гимназии, предназначени за младежи във възстановяване. И това са си го направили сами. Тоест - и в България ще стане така. Струва си всички усилия. Да свършим нещо полезно в тирето, което ще бележи датата на раждане и смърт.
Ето я историята:
ТВЪРДЕ МНОГО ЛЕГЛА
Всичко, което този новак искаше беше нещо, върху което да спи. Внимавай за какво се молиш.
Когато за първи път навлизах в АА, точно тогава излизах от двадесет годишен брак, защото не знаех как да остана в него, нито знаех как да остана трезва. Имах мой собствен апартамент, но разполагах с много ограничени средства, така че спях върху постелка на пода. Един ветеран беше казал на новаците да си оправяме леглата всеки ден, така че аз изпъвах чаршафите върху пода всяка сутрин.
Имаше толкова много неща, което исках – чинии, мебели, телевизор и т.н. Най-много исках децата ми, които бяха на 13 и 15, да ми простят, защото напуснах дома ни. Така че започнах да се моля да ми се помогне с децата. И също така се молех и за легло.
Постепенно спестих достатъчно пари, за да си купя легло – с двоен матрак, което ползвам до днес. Работех по Стъпките и започнах да възстановявам отношенията с децата ми. През това време се сдобих с голяма признателност относно това колко безценни са били те за мен. Всяка нощ, коленичила до леглото си, можех да казвам молитви за благодарност за децата ми, за колата ми, за апартамента ми и за леглото ми.
На дъщеря ми, която беше по-голямата, й отне дълго време, за да ми прости; месеци изминаха преди тя дори да поиска да говори с мен отново. Но нещата се подобряваха с времето. Докато стане време да се дипломира в гимназията, тя реши да се премести при мен, защото аз живеех по-близо да колежа, в който тя искаше да продължи образованието си. Така че наех по-голям апартамент, с още една спалня, и тя се премести със своето собствено легло, възглавници и всичките неща, които тинейджърите искат да имат около себе си.
Синът ми, който беше по-млад, оставаше с мен толкова често, колкото можеше още от времето, когато се изнесох. Той спеше в дневната, на дебелата постелка на дивана, която се разпъваше. Въпреки, че бяхме близки, разводът се отрази върху него и той стигна до там да прекара седем месеца в рехабилитационен център. Когато излезе от там, той реши да остане трезв и избра да живее с мен, защото бях в по-добра позиция да подкрепям неговото възстановяване. Част от неговата програма включваше да посещава близката гимназия, която беше предназначена за трезви тинейджъри и да се включи в група за възстановяване създадена да подкрепя младежи във възстановяване.
В Хюстън има няколко от тези групи за тинейджъри и те изискват често посещение на сбирки на АА, намиране на спонсор и работа по Стъпките. Децата от групата се държат заедно, посещават трезви мероприятия и често прекарват нощите си заедно в дома на някой от тях. С времето нашият апартамент стана популярно място за оставане, така че аз се снабдих с няколко допълнителни матрака, включително постелката от дивана, която бяхме пенсионирали от работата й да бъде легло. Понякога мисля, че имам прекалено много легла!
Напоследък прекарах дълъг и изтощителен ден за да изнеса остатъците от вещите си извън къщата, която някога споделяхме като семейство. След като най-накрая се върнах в апартамента ми с много кутии натъпкани в колата се чудех какво ще правя с всичките тях. Не исках да ги оставям в колата за през нощта, но бях и твърде изморена за да ги вадя. Когато влязох през вратата на апартамента, синът ми и шест от неговите приятели играеха видео-игри. Без да им казвам каквото и да било за кутиите в колата ми, те станаха и ги пренесоха вътре. Почувствах такова облекчение, че не можех и пръст да помръдна. Също така изпитах и благодарност.
Този ден изпитах тъга от изпразването на къщата – тъга и малко самота. Но връщайки се в дом, който беше пълен с млади хора, нямаше място за самотност. Да останат тези момчета у нас през нощта беше като дар. Не само, защото пренесоха кутиите, те ми помогнаха да видя, че имам ново семейство чрез програмата и службата да отворя дома си за тези трезви млади хора (без ограничения, разбира се!).
Следваща сутрин старах рано, за да ида на моята АА-сбирка. Стъпвах на пръсти по пътя си към вратата. Дневната беше покрита с матраци и деца – във всички форми и цвят. Мислех за моите първи дни в АА, когато бях сама, в празен апартамент като новак, молейки се за легло. Осъзнах колко изобилно бе отговорено на моите молитви.
Лавон, Хюстън, Тексас
|
Твърде много легла