|
Удивително е как за краткото време откакто се опитвам да намеря истинското си аз, това, което винаги ме е било страх да погледна, защото беше затрупано от страхове, глупава гордост, чудовищно самолюбие и зависимост от мнението на околните се промени моята скромна личност. Разбира се, в основата на всичко стоеше една повсеместна нечестност и нежелание да живея в реалноста. И един огромен страх от живота, от хората, от поемане на отговорност, който яростно отричах и не можех в заслепението си да призная. Промяната на мисленето и възприятията ми стана бавно и постепенно. И все още си продължава, разбира се. Отначало на сбирките си бях пълен нещастник, като повечето от нас. Трябваха ми няколко години и множество падания и ставания за да намеря Бог. Преминах през ада на отчаянието и самосъжалението, но така става с коравите тикви, които упорито се опитват да си живеят по стария начин, а пък очакват промени. Но се оказа, че всичко си е имало смисъла и мястото. Бавно, но сигурно, аз кретах по пътя си и не се отказвах. Множеството нагледни примери, които срещах по пътя си ясно ми показваха кое какво е, какъв бях аз и какъв съм сега. Смея да твърдя, че бях от безнадеждните и навлизащи в тежка фаза на заболяването. Не знам с какво заслужих тази милост. Всъщност в интерес на истината, мисля, че я заслужих с упорството и постоянството си. Но също така твърдя, че нямах голям избор. Сега живота ми все още не може да се нарече напълно пълноценен, но съм самостоятелен, нещо, което от 15 години не съм бил и напълно съм отвикнал да бъда. Даже ми е малко странно да имам пари в джоба си и да съм трезвен. Да се прибирам уморен и доволен от свършеното, дори и то да не е на 100 процента. Ако е рекъл Бог и каквото е рекъл ще става. Аз съм благодарен, че съм жив и на това, което имам сега. Благодарен съм и на тези, които пишат тук, защото от всеки има какво да науча. А кой крив, кой прав, това не е моя работа. Моята работа е аз какво правя. Ще се осмеля да изкажа скромното си мнение, че 12 стъпковата програма е едно много добро начало за един алкохолик. Много добре си спомням какъв бях преди 4 години. Объркан, уплашен, изкривен и като мислене и душевно, абе не ми се припомня. Разбира се, тогава си мислех, доколкото можех да мисля, че спирам да пия и всичко става цветя и рози и аз мога и ще се справя. Това, разбира се си е мое мнение. Не искам да давам акъл на никой, освен ако не прояви интерес как, аджеба аз съм минал по пътя си. Бъдете здрави и трезви!
|
Промяната
